Мерия се беше смръзнала, лицето ѝ загуби отчасти суровостта си и за миг пролича каква красавица е била някога.
— Аз те възпрях да доведеш Ворна тук. Аз убих внука си…
— Неволно — напомни ѝ Гуен. — А аз можех и да не ти се подчиня.
Отиде в спалнята. Бадриг се събуди още щом влезе. Тя го вдигна от люлката и го притисна до себе си.
За Финигал новият ден се превърна в нескончаем кошмар от потиснато раздразнение и заплашващ да избухне гняв. Започна доста добре — мнозина бежанци излязоха от къщите и почнаха да впрягат конете в каруците. Първата разпра пламна след броени минути, когато неколцина почнаха да товарят големи сандъци в една каруца. Финигал отиде при тях и им каза, че в този ден каруците ще потеглят само с хора и храна, защото не стигат. Един възрастен търговец го наруга и отказа да свали сандъците. Финигал се постара да го вразуми, но накрая заповяда на двама от войниците си да свалят сандъците и да ги отнесат обратно в къщата. Търговецът пребледня от ярост и отказа да напусне Трите потока с думите, че щом ще се лиши от всичко, по-добре да умре.
А това беше само началото. Разгоряха се още свади и едра жена от племето панони зашлеви един войник. Финигал правеше всичко по силите си да успокоява хората, но знаеше твърде добре, че прилича на баща си и се вбесява лесно. Въпреки това се опитваше да изпълнява дълга си и да остава хладнокръвен. След повече от два часа първата каруца тръгна на запад, но в натежалата му глава вече туптеше болката. А после от небето се изля порой, който разкаля склона и повечето тежки каруци затъваха. Хората слизаха, хлъзгаха се и падаха, докато бутаха каруците нагоре.
Финигал подгизна, водата се просмукваше под желязната яка и попиваше в дебелата фланела под ризницата. Той тръгна в калта към къщата на Мерия. Гуен и децата ѝ бяха тръгнали. Завари Мерия седнала удобно до разпаленото огнище, бродираше.
— Госпожо, крайно време е да напуснем селото.
— Ами напускайте го. Няма да дойда с вас.
Финигал не се отказваше лесно.
— Госпожо, подкопавате дадената ми власт. Стотици жители на селото ще останат, защото и вие решихте да останете. А щом вие оставате, аз и войниците ми също трябва да останем. И няма кой да защити бежанците от главорезите в гората.
— Това ли е всичко, Финигал? Затвори вратата. Духа, а не искам да се простудя.
Той се врътна разярен и излезе в дъжда.
До пладне бурята отмина, но вместо пътеки на запад имаше тресавище. В Трите потока имаше общо хиляда и сто души, а бяха тръгнали по-малко от шестстотин и оставаха само двайсет каруци. Мнозина вървяха пеша, понесли торби с храна и малко дрехи. Но оставащите в селото бяха повече.
Слънцето се показа през облаците и разведри духа на Финигал, но не за дълго. Изведнъж цяла тълпа се втурна надолу по склона, хората хвърляха торбите, крещяха и размахваха ръце. Той свали железния си шлем, за да ги чува по-добре.
— Главорези! — викаше един мъж. — Стотици са! Бягайте, ако ви е мил животът!
Финигал изруга и повика гръмогласно помощника си Прасалис — ветеран, който служеше в армията от двайсет години. Войникът дотича откъм ковачницата на Нанкумал.
— Събери хората! — заповяда Финигал.
— Ето ги, идват — отвърна Прасалис и извади меча си.
Финигал тръгна по главната улица край Старото дърво — великански дъб. Видя, че водачът на бегълците от закона носи лъскав железен нагръдник и шлем. Хората по склона укротиха малко страха си, защото идващите откъм гората мъже не проявяваха враждебност. Прасалис застана до младия капитан и каза:
— Преброих сто и трима.
Другите Железни вълци се наредиха от двете страни на Финигал с извадени мечове.
Мъжете идваха към тях и Финигал се усети, че е зяпнал предводителя им. С всяка крачка все повече приличаше на Конавар! Сякаш виждаше някаква магия… Дори очите му бяха същите — едното зелено, другото златистокафяво. Не можеше да има съмнение кой е този мъж — Бейн Копелето. Никой от неговите главорези не държеше оръжие. Стрелците дори бяха махнали тетивите на лъковете си, за да не се намокрят.
— Какво търсите тук? — рязко попита Финигал.
Бейн се усмихна.
— Спокойно, капитане. Дойдохме да помогнем.
— Не ми е нужна помощта на мръсни…