Наблюдаваше безстрастно как Хелтиан поведе още шест хиляди мъже в мелето. Нападнаха в плътен строй Железните вълци, които бяха проникнали в квадрата откъм тила, убиваха конете им, събаряха ездачите от седлата и ги намушкваха. После се престроиха в клин и започнаха да избутват назад Конавар и бойците около него. Както Джасарай бе предвидил, Конавар не пожела да отстъпи и Пантерите обградиха и него, и оцелелите Железни вълци отвсякъде. Сега Конавар се биеше в свой отбранителен кръг. Пантерите понасяха много тежки загуби, защото се сражаваха не срещу пешаци с леки ризници, а срещу елитните бойци на Конавар, подбирани по смелост и сила. Въпреки това Конавар и хората му бяха откъснати от основните сили на Железните вълци и трябваше да се защитават от шесткратно по-многобройни противници. Джасарай прецени, че е само въпрос на време мъжът със златната броня да бъде довършен от мечовете на Каменград.
Извън квадрата Гованан виждаше в каква беда е изпаднал Конавар и се разкрещя:
— Кралят! Кралят!
Бойците от неговата тежка пехота, макар и загубили поне половината си съратници, вече налитаха към стената от врагове с безумието на демони. Гованан блъсна с щита си вражеската редица и тя изведнъж поддаде. Той прекрачи в пролуката и уби двама стъписани войници. Третият обаче стовари меча си, разсече шлема му и му сцепи главата. Гованан залитна, но остана прав и замахна към рамото на врага с такава сила, че почти му отсече ръката. Войникът изкрещя от болка и се строполи. Бойците на Гованан разкъсваха пролуката все по-навътре.
И сякаш се срути бент. Войниците от Каменград се заотдръпваха безредно, редиците им се разпаднаха на десетина места. Гованан се клатушкаше напред, ярки светлини избухваха пред очите му, кръвта заливаше шията му. Знаеше, че умира, но се крепеше с мрачна упоритост, тътреше се към войниците, обкръжили краля. Стотици бойци от пехотата напираха заедно с него към враговете около Конавар. Изненадани от нападението, войниците нямаха време да се престроят. Някои се обърнаха към новите противници, други отстъпваха в опит да образуват нова стена от щитове.
Насред мелето Бейн, с оплискана от кръв броня, си проби път към Гованан, следван неотлъчно от Фялок. Малко преди да разкъса докрай стената от врагове, се спъна и двама войници замахнаха да го посекат. Фялок изскочи пред него като жив щит. Меч се заби в рамото му. Той уби единия противник, но вторият го наръга отстрани и Фялок рухна. Бейн намушка втория войник в сърцето, издърпа меча и раздроби черепа на друг враг. Добра се до Гованан и видя пълководеца да се свлича, кървави мехурчета се пукаха в раната на главата му. Войниците на Каменград отстъпваха и Бейн приклекна до отпусналия се на колене Гованан.
— Кон… май ми… става навик… да те спасявам — прошепна белокосият воин. — Но оня… проклет мечок… беше по-лесен… за убиване…
Килна се и Бейн го хвана, но Гованан вече беше издъхнал.
От другата страна на квадрата спешените конници на Оста разсякоха вражеските редици и стигнаха до съратниците си от тежката пехота. Бойният строй на Джасарай се разпадаше.
Предчувствието за разгром обземаше армията на Каменград. Отначало само неколцина побягнаха на юг, за да се спасят поне временно в укреплението от предишната нощ. След миг-два десетки захвърлиха щитовете и се втурнаха подире им. Рехавата върволица се превърна в поток, а след малко и в човешки порой, докато прекършената армия се разбягваше.
Хелтиан се опита да събере жива стена около Джасарай, но Бейн изтича към него и го посече в гърлото. Хелтиан се стовари в краката на Джасарай, но и в последния си миг събра сили да вдигне щит пред императора.
Джасарай стоеше невъзмутим, както винаги с ръце зад гърба.
— Правилно ли се досещам, че не идваш да се предадеш? — подхвърли на мъжа, когото смяташе за Конавар.
Бейн свали шлема и видя как лицето на императора застина от изумление.
— Къде е Конавар? — попита Джасарай.