— Уби го брат му.
Неочаквано Джасарай се разсмя от сърце.
— Значи накрая бях победен от момче, което нищо не разбира от стратегия. Ама че забавно!
— Ти си смел мъж и съжалявам, че не мога да те пощадя — каза Бейн. — Има ли богове, на които би искал да се помолиш?
— Не.
Мечът на сидите блесна и разсече тънката шия на Джасарай. Главата се търкулна на няколко крачки встрани, а тялото падна в тревата.
Бейн отиде при лежащия Фялок. Огромният мъж още дишаше, макар че лицето му беше пребледняло.
— Отърваха ме… от цирея — усмихна се Фялок с усилие. — Знаех, че ти… не си Кон.
Стрели се бяха забили в тялото му през брънките на ризницата. Раната в рамото беше дълбока, но смъртоносният удар бе разсякъл ризницата на левия хълбок.
— Ти се би чудесно, мъжаго — промълви Бейн.
Фялок стисна ръката му, придърпа го към себе си и прошепна:
— Къде е кралят?
— Мъртъв е. Уби го Брефар.
Лицето на умиращия пламна от гняв.
— А какво стана с Брефар?
— Самоуби се.
— Единствената добрина… която е направил през живота си. Жалко, че не се престраши по-рано. Открай време си беше гадина, но Кон… все не можеше да повярва. Мен не успя да заблуди. Винаги съм преценявал хората… правилно. — Фялок се взря в лицето на младия воин и се усмихна изнурено. — Е, не винаги. Не бях прав за тебе, Бейн. — Великанът изпъшка. — Как ми се искаше… да участвам… в похода към Каменград…
И издъхна.
Бейн се изправи.
Навсякъде около него бойци от племената обикаляха полесражението и довършваха ранените войници от Каменград. Зърна Бендегит Бран да върви нанякъде. Хвана юздата на бродещ безцелно кафяв жребец и го яхна. Далеч наляво забеляза коня на Конавар. Беше прав, юздите му висяха до земята. Бейн се зарадва, че е оцелял. Смуши с пети кафявия жребец и продължи покрай Бран, който му извика:
— Почакай!
Бейн срита коня и препусна в галоп.
Войниците спираха, поздравяваха го с размахани мечове и крещяха името му. Стигна до билото на хълма и се обърна да огледа полето, напоено с кръвта на загиналите.
„Гордея се с тебе, момко“ — прозвуча гласът на Конавар в ума му.
Епилог
През целия дълъг следобед брат Слънцеднев, Бануин и още двайсет друиди обикаляха ранените. Помагаха им стотина бойци, които имаха опит в лечението на рани. Въпреки това мнозина умряха.
Около седемнайсет хиляди мъже от риганте, норвиите и паноните дадоха живота си, за да защитят своята родина, а повече от двайсет и пет хиляди войници на Каменград бяха пожертвани заради амбициите на Джасарай.
Ранените от племената бяха хиляди. Сред мъртвите бяха пълководците Гованан, Фялок и Остаран. Недалеч от Фялок се виждаха телата на бившите горяни Уик и Валиан, до тях беше трупът на Фурс, сина на Оста. Финигал беше жив въпреки отсечената лява китка. Четири хиляди и петстотин от Железните вълци и Конните стрелци загинаха в нападението срещу бойния квадрат на Джасарай, още хиляда бяха ранени.
Съгледвачите се върнаха при Бендегит Бран с вестта, че оцелелите Пантери са тръгнали на юг от временното укрепление. Той нямаше друг избор освен да ги остави да избягат…
Когато Бран и двайсетима от Железните вълци доближиха златистите камъни в Кръга на Болг, слънцето вече клонеше към заник. Мъж с превити рамене и момче седяха до трупа на краля, който отново бе с позлатената си броня. Бейн не се виждаше никъде.
Бран слезе от коня и поговори с мъжа. Научи, че е бащата на момчето и че е дошъл да търси сина си. Бран им благодари за бдението при тялото на брат му.
— Къде е воинът, който беше с него? — попита след това.
— Не видях никой друг, господине.
— А ти? — обърна се Бран към момчето.
— Дойде един мъж, господине, малко преди татко да ме намери тук. И направи велика магия. В кръга се появи сияние и той влезе в него и изчезна.
— Изчезна ли?
— Да, господине.
— Само това ли видя?
— Видях планини отвъд кръга, господине. Бели планини.