— Така ще знам, ако някой ми мисли злото.
— Ясно. Значи си представяш, че тези сили ще бъдат от полза само за тебе?
— О, не, братко Слънцеднев, бих ги използвал да върша добрини.
— А хората ще ти бъдат благодарни и ще те обсипват с похвали. И може би ще станеш изтъкнат мъж, ценен за останалите.
— Да. Това лошо ли е?
Друидът вдигна рамене.
— Опитвам се да не гледам на едно или друго нещо като на добро или зло. Струва ми се, че всичко опира до личната гледна точка. Каквото е добро за един човек, може да се окаже зло за друг. Дарбата, към която се стремиш, е дар от Извора. Тези дарове са като семена. В подходяща почва благоденстват и израстват. Ако паднат на скала, съсухрят се и умират. Ти скала или почва си, Бануин?
— Как да позная?
Брат Слънцеднев се усмихна.
— Преценявай постъпките си, мисли как живееш.
И след тези думи се изправи, потупа го по рамото и си тръгна.
Година по-късно Бануин знаеше отговора. Досега беше скала. Спомни си какво му бе казал Бейн малко преди да измъкнат Лия и баща ѝ от реката.
„Наистина ли не разбираш? Цял живот се оплакваш, че никой не те харесва. Но кога си направил нещо за някого? Миналата година се подпали хамбарът на Ниан и всички се втурнаха да гасят. Ти къде беше? Остана си вкъщи. Докато се разотивахме целите в сажди и пепел, ти мина покрай нас, направо блестеше от чистота. Все едно бе окачил на врата си табела «Не ми пука за вас и за грижите ви.» Някой ден ще проумееш, че си такъв, защото сам си избрал да си такъв. Не е заради кръвта във вените ти.“
И всичко това беше вярно. Когато се престраши да влезе в придошлата река, за да помогне на Лия и Апий, рискува живота си заради техния. Тъкмо този отказ от себичността отвори портата в главата му. Сега съжаляваше с цялата си душа, че не е останал на брега. Защото в този дар нямаше нищо чудесно. Когато мисленият му взор проникваше уплашено отвъд портата, намираше там само насилие и смърт.
После видя лицето, плоско и безизразно, със светли очи, които не знаеха що е милост. Мъжът беше висок, с широки рамене, носеше броня в черно и сребристо, държеше лъскав меч, от който капеше кръв. Никой не можеше да му се опълчи, защото той беше най-страшният главорез, бърз и смъртоносен. Бануин съзираше хилядни тълпи, които го поздравяваха, скандираха името му. След миг мъжът беше на кораб заедно с още двама, стояха на носа и гледаха сивите вълни. „Идва насам — каза си Бануин. — Идва да убие всички ни.“ Отчаянието го погълна и той заплака.
Бейн — вече беше съвсем близо до къщата на Барус — долови някакво движение зад себе си. Извъртя се и видя двамата биячи на сводника Нестар. И двамата държаха ножове.
Първият се втурна напред и замахна непохватно към корема му. Бейн спря удара с лявата си ръка, заби десния си лакът в лицето на нападателя и го събори на земята. Вторият се спъна в него и беше повален от ритник на Бейн, който седна на ниската стена до улицата и поклати глава.
— Кълна се в Таранис, по-смотани грабители от вас не съм виждал. Да не ви е омръзнал животът?
— Тоя ми штроши ноша — изгъгна първият.
Надигна се да седне, опитваше да спре кръвта, която шуртеше от ноздрите му.
— Казах ти аз да му минеш отстрани — сгълча го вторият, който разтриваше удареното си коляно. — Казах ти, нали? Да му се нахвърлиш отдясно, за да имам място аз да го наръгам, нали?
— Ношът ми! — вайкаше се първият.
— Къде сте учили този занаят? — попита Бейн.
— Никакъв занаят не е това — оплака се вторият. — Останахме без пари. Нестар ни изпъди. Решихме да си опитаме късмета с твоето злато.
— Е, опитахте — подсмихна се Бейн.
Отвори кесията, извади два сребърника и им подхвърли по един. От изненада първият изтърва монетата, но побърза да я вземе от прахоляка. Вторият улови ловко своята.
— Намерете нещо друго, с което да си изкарвате прехраната — посъветва ги Бейн. — Какво умеете да правите?
— Бъхтехме в стопанството на татко — обясни вторият. — Фермата беше малка. Когато дойдоха войниците на Каменград, му заповядаха да се махне от земята. Той отказа и те го обесиха. После се цанихме за моряци, ама Дърк не спря да повръща три месеца, върнахме се на сушата и се наехме при Нестар. Всичко си беше наред, докато не ни се изтърси ти.
— Никога не гледай на нещата откъм лошата им страна — бодро го посъветва Бейн. — Я помисли — все някога щеше да ви налети някой, който не е добродушен като мен. Като нищо можеше да ви изкорми.
— Вярно ши е — потвърди първият, чийто нос вече се подуваше.
— Намерете си работа в някоя ферма. Човек трябва да се занимава с това, което умее най-добре. От мен да знаете — обирджийството не е за вас.