Бейн стана и свърна по уличката до оградата. Страничната врата беше залостена, затова той се прехвърли през оградата и скочи ловко в градината. Лия седеше на извита в полукръг каменна пейка. Вдигна глава, видя го и се усмихна. Дъхът му спря и сърцето му се разтупка. Това го изненада.
— Защо не ми викна отвън? — попита момичето. — Щях да ти отворя.
Той сви рамене.
— Оградата е лесна за прескачане. Как е Бануин?
— Вече няма треска, но гледа измъчено. Исках да седна на леглото до него, но той протегна ръка и ме спря. Разтрепери се и заплака. Каза, че трябвало да замине най-късно утре. Получил е препоръки от баща ми и си е платил превоза с търговски кораб, който ще отплава към Гориаса утре по здрач.
— Не ни остава много време да се опознаем — каза Бейн и се намести до нея.
Устните ѝ проблясваха влажно на лунната светлина.
— Зяпаш ме — укори го Лия.
— Моля да ме извиниш. Аз съм планинско момче и не съм свикнал с такава красота.
Тя се засмя весело.
— Този комплимент беше изречен с подозрителна лекота. Вече си мисля, че си голям пакостник с жените.
— Ако бях такъв, щях да си изпрося целувка — подхвърли Бейн.
— А такъв ли си?
— И още как. — Наведе се към нея и докосна за миг устните ѝ със своите. После се дръпна и вдиша дълбоко. — Трябваше да ме зашлевиш.
— Защо пък да те зашлевя?
— За нахалството ми.
— Откъде знаеш, че не съм искала да направиш това? Откъде знаеш, че не съм седяла тук да те чакам?
— Наистина ли?
— Не — усмихна се Лия. — Но можеше и да е така.
Бейн също се разсмя от сърце.
— Да, би трябвало да съм голям пакостник, за да съблазня дъщерята на своя домакин. Ще се задоволя с радостта, че седя с тебе.
— Ще се наложи да се радваш на моята компания — недоволно каза Апий, който неусетно бе дошъл до тях.
— Радостта ми ще е не по-малка — любезно отвърна Бейн.
Лия стана от пейката, прати му въздушна целувка и се отдалечи. Бейн забеляза как плавно се поклаща ханшът ѝ под памучната рокля.
— Тя е много красива — каза на Апий, който седна на мястото на момичето.
— Няма спор. Тя е моето съкровище, Бейн. Лия е мила, храбра и безразсъдна. Като майка си. — Белокосият мъж се запъна. — Изгориха майка ѝ с още петдесетима еретици на арената. Казват, че губели съзнание от дима на кладите още преди пламъците да обгорят плътта им. Въпреки това е жестока смърт.
— Какво означава „еретици“? — попита Бейн.
Апий махна с ръка ядосано.
— Религия, момко. Безсмислици. Моята жена се захласна по култа към Дървото, който е забранен в Каменград. Говорят за хармония със земята и с всички населяващи я хора. Боготворят Извора на всички неща — същество, отличаващо се с толкова поразителна немощ, че не може да спаси нито един от поклонниците си. Пикая му на божествеността! Щяха да арестуват и Лия като майка ѝ. Но аз я отведох от Каменград. За жалост го направих чак след като тя оскърби публично старшия жрец Наладемус, нарече го глупав и самолюбив старец. Видях очите му. Омразата пламтеше в тях.
— И тези старши жреци могат да осъждат хората на смърт?
— О, могат. Имат си и убийци, но са ги пременили в разкошни брони и ги наричат Рицарите на Каменград. Безпощадни и много опасни мъже. Те извличат хората от домовете им и ги замъкват на съд пред старшите жреци.
— Императорът защо позволява това?
— Защо да не го позволява? Повечето арестувани са бивши поддръжници на републиката, а всички привърженици на култа възразяват гръмогласно срещу продължаващото разширяване на имперските владения чрез войни. Според култа към Дървото всички войни са зло.
— Колко глупаво — поклати глава младежът. — Без войни няма слава.
— Именно! Аз какъв щях да бъда? Обущар? Ковач? Доведох Лия тук, за да е на безопасно място, за да изчакаме сгромолясването на Алените жреци. Тогава ще можем да се върнем в Каменград.
— Тези жреци в какво вярват?
— В самия Каменград. Твърдят, че той бил божество, вечно и свято. Всички други богове били лъжливи, измислици на по-слабите народи. — Апий се вгледа в очите на Бейн. — Ти в какво вярваш, момко?
— В нищо. Може би в силата си. Ами ти?
— Вярвам, че над човешките дела има по-висша сила. Не мога да не вярвам. Иначе всички ще се окажем само паразити, щъкащи безцелно насам-натам. Както и да е, да не задълбавам във философията. Запазих ви места на кораб, който отплава утре. Бануин се съгласи да занесе в Каменград мои писма до някои хора. Ако желаеш, ще дам и на тебе препоръки, за да има поне къде да отседнеш.