Старшият рицар стискаше Лия за гърлото с лявата ръка и тъкмо опираше къс меч в гърдите ѝ с дясната. Оказа се по-висок, отколкото изглеждаше на седлото — няколко пръста над шест стъпки. Черно-сребърният шлем открояваше студа в очите му. Бейн настръхна от уплаха за миг, усетът на боец му подсказа, че стои срещу истински главорез. Лия вече не се съпротивяваше. Вторачи се в Бейн с надежда.
— Пусни я — заповяда той, — иначе ще убия и тебе, както убих твоите хора.
Мъжът се ухили… а после заби цялото острие в Лия, изтръгна го и я захвърли настрана. Времето сякаш застина. Тялото на Лия падаше бавно, ококорените ѝ очи вторачени в Бейн. Тя се стовари на пода и той видя как очите ѝ се затвориха, а кървавото петно плъзна по светлосинята рокля.
Вдигна поглед към бездушните очи на нейния убиец, който подхвърли:
— Та какво казваше?
Бейн изрева диво и се хвърли към него. Остриетата се сблъскаха. Бейн сечеше и мушкаше свирепо. Противникът отбиваше и отклоняваше с лекота всеки негов удар. Изведнъж се завъртя на пета и го халоса по лицето с лакът. Младият боец отлетя назад, от сцепената кожа на скулата му потече кървава струйка.
— Можеше да стане нещо от тебе, момче — каза му убиецът. — Ти си силен и бърз.
Бейн нападна отново, трескаво търсеше пролука в защитата му. И сякаш я откри в един недоловим миг и веднага опита да го прободе. Врагът обаче го беше подлъгал — отклони тялото си встрани и мечът му се вряза в хълбока на Бейн, който замахна повторно и го принуди да отскочи, но само остави плитка рана над лакътя му.
— Е, това беше забавно — каза убиецът, — но за жалост е време да умреш.
Бейн му налетя, но онзи се изплъзна пъргаво и го остави да профучи две-три крачки напред. Страшната болка сякаш избухна, когато железният меч се вряза в гърба на Бейн. Той падна на колене на балкона. Сянка плъзна над него и той се метна надясно. Мечът на убиеца се стовари върху каменния парапет. Бейн скочи и замахна. Този път върхът на острието одраска врага по бузата.
— Можеше да станеш истински боец — пак го похвали мъжът.
Погледът на Бейн се размътваше. Мечът на врага се стрелна към него. Бейн опита да го отбие с ръка, но острият метал се впи в гърдите му.
Докато Бейн падаше от балкона, някъде далеч се чуваше звън на камбана. Струваше му се, че падането се проточи безкрайно. Тялото му се стовари на мократа от дъжда трева, но той не усети болка. Изпъшка и се обърна по корем, мъчеше се да напипа оръжието си. Мечът се бе забил в земята на няколко стъпки от него. Посегна, но болката пламна като огън в раната на гърба. Лицето му опря в подгизналата пръст. С неимоверно усилие на волята Бейн пропълзя по тревата. Пръстите му обгърнаха дръжката на меча.
После загуби съзнание.
Малко преди здрач Оранус поведе почетната стража от десет войника към дома на Апий. Провери дали подчинените му са излъскали броните си, токите на коланите и металните предпазници на ръцете и краката. Кожените туники лъщяха от масло, а червените наметала бяха нови, взети току-що от склада. На шлемовете им стърчаха гребените от боядисани в червено и сресани грижливо конски косми. И шлемовете, и наметалата щяха да бъдат върнати в склада след посещението, но засега единствената грижа на Оранус беше генералът да одобри външния вид на неговите войници.
Предната порта беше заключена. В ниша на стената до нея имаше бронзово звънче с увиснала под езичето връв. Оранус я хвана и звънна. Никой не се появи да отвори. Обзет от досада, той поведе хората си покрай каменната ограда на двора към задната порта. Там беше отворено. Още с влизането в градината капитанът на стражата зърна първия труп. Измъкна късия си меч от ножницата и хукна по пътеката.
При къщата видя Бейн, русокосия боец от племето риганте, проснат по очи на тревата. Кръв се просмукваше по тъмните му дрехи и образуваше локва под него. Оранус клекна до него и го обърна. Клепачите на Бейн трепнаха. Лицето му сивееше и Оранус видя друга страшна рана в гърдите му. Бейн се опита да каже нещо, но от устата му изскочиха кървави мехурчета и той се отпусна в несвяст.
Висока фигура се показа от къщата. Оранус вдигна глава и настръхна уплашен. Мъжът носеше сребърно-черната броня на Рицарите на Каменград. Позна го веднага. Беше Волтан. Беше го виждал да се бие на арената, преди Наладемус да го привлече на служба. Този мъж беше много опасен убиец.