Върна се в къщата и отиде в кухнята. В една кана имаше вкиснато мляко, но в килера намери яйца. Канеше се да разпали огнището, когато чу нечии стъпки в коридора. Бяха четири жени с кофи и парцали в ръцете. Оранус си спомни, че бе заповядал къщата да бъде почистена. И четирите бяха от племето сени. Стояха смълчани и гледаха кръвта по стените, пода и килимите.
Поклониха се, когато отиде при тях.
— Има още кръв до стъпалата на горния етаж и в спалнята в дъното.
Жените се озъртаха плашливо.
— Какво има? — намръщи се Оранус. — Това е съсирена кръв. Нищо лошо няма да ви направи.
— Господине, още ли е тук Старицата? — попита една от жените.
— Не, тръгна си.
— Ще се върне ли?
— Не знам. Коя е тя?
Те стискаха устни и се споглеждаха. Най-възрастната, вече прехвърлила петдесетте, пристъпи към него.
— Войниците казаха, че с нея имало гарван. Кацнал на оградата, когато тя влязла в градината. Вярно ли е, господине?
— Е, да, имаше един гарван. Смъртта сякаш ги привлича.
Жените забърбориха на своя език, който Оранус все не успяваше да научи добре.
— Какво ви става?! — сопна им се той. — Тя беше една от вашите вещици и спаси живота на този младеж. Това е всичко.
— Да, господине — съгласи се най-възрастната. — Ей сега ще се заемем с работата.
Той ги остави да чистят, върна се в градината и седна да чака Ралис и милосърдната сестра. По някое време пред портата спря каруца и се появи млад военен лекар, до когото вървеше стройна тъмнокоса млада жена.
Оранус се надигна от пейката.
— Къде е Ралис?
— Има неотложни занимания — обясни младият мъж и отдаде чест. — Остана в дома си. Къде е умиращият?
— Не умира — възрази капитанът. — Една вещица го изцели.
Лекарят се подсмихна.
— Значи раните му не са били чак толкова опасни.
— Видях ги с очите си — настоя Оранус. — Той се задавяше със собствената си кръв. — Посочи засъхналата кръв по камъните. — Лежеше тук.
— Както кажете, господине — сговорчиво отвърна лекарят, но личеше, че още се съмнява.
— Той е в стаята до входа. Отиди да прегледаш раните му.
Капитанът погледна сестрата и ѝ нареди да приготви храна за ранения.
— Искате да остана, за да се грижа за него ли? — попита тя надменно.
От погледа ѝ лъхаше студ.
— Точно това искам.
— Той е от племената, нали?
— От племената е, да.
— Аз съм от Каменград и не е редно да се грижа за диваци. Днес ще бъда при него, но очаквам до утре да наемете жена от племето сени, която да се занимава с това.
Оранус знаеше достатъчно за младата жена. Прогонили я от Каменград за незаконна проституция и изнудване. Но откакто бе дошла в Ация, се държеше безупречно, ходеше често в храма и работеше безвъзмездно в полевата болница.
— Щом искаш, добре — вдигна рамене капитанът. — Благодаря ти за помощта. Той е храбрец, който се би, за да спаси двама граждани на Каменград.
— Двама предатели — поправи го тя.
— Права си. Но той не знаеше, че са предатели. В кухнята има яйца и хляб. Ще съм ти признателен, ако има закуска и за мен.
— Разбира се, капитане — каза тя и влезе в къщата.
След няколко минути лекарят се върна и каза:
— Капитане, той наистина не е на смъртно легло, макар че е загубил много кръв. — Неочаквано се засмя. — Чух какво си приказват чистачките. Мислят си, че го е излекувала някаква богиня на сидите. Наричат я Моригу. Това било обяснението. — Прихна пак. — Трябва да се върна в болницата.
— Благодаря, че отдели време.
— Погрижете се да пие много вода и да яде месо. Ще започне да се възстановява след около седмица.
— Ще се погрижа.
Младият лекар си отиде, а Оранус тръгна към кухнята. Милосърдната сестра Акса бе изпържила яйца. Раздели ги в две дървени чинии, сложи едната пред капитана, а другата занесе на ранения. Оранус си седеше в кухнята и се наслаждаваше на закуската. Яйцата бяха вкусни. Той си отряза две филии и ги намаза дебело с масло.
Днес не се чувстваше както преди. Бе очаквал приятното настроение, с което се беше събудил, да изчезне като сън. Случи се обратното. И той си каза, че отново е силен духом. Можеше да се върне към спомените си за страшните преживелици на Когдънско поле, без да трепери от ужас.
Акса се върна с празна чиния и седна срещу него.
— Съжалявам, капитане. Струва ми се, че прибързах с тежките думи преди малко. Ще изпълня дълга си и ще остана, докато Бейн оздравее.
Оранус се взря в нея и видя леката червенина по бузите ѝ.
— Добре постъпваш — похвали я той.
Докато отиде в стаята, жените бяха почистили. Бейн спеше, но се събуди.