— Ти си идиот — каза Персис на глас. „Дебел богаташ на двайсет и пет!“ Изведнъж се усмихна и се потупа по търбуха. — Е, успях поне наполовина.
Течението под вратата беше мразовито. Той стана, допи чашата си и излезе.
Неколцина работници от племето гат обикаляха стадиона и събираха боклуците, останали от зрителите. Един малчуган наблизо пълнеше торбата си и Персис забеляза, че носи само тънка памучна туника, а ръцете и лицето му са посинели от студа.
— Момче! — извика му. — Я ела тук!
Хлапето го доближи нерешително.
— Къде ти е горната дреха? — попита Персис. — Прекалено е студено, за да ходиш облечен толкова леко.
— Нямам друга дреха — смотолеви момчето; зъбите му тракаха.
— Слез долу и намери Норуин. Кажи му, че съм заповядал да ти даде наметка. Разбра ли?
— Да, господарю.
Персис го погледна още веднъж и се върна в канцеларията, където поне гореше огън. Седна зад бюрото и се вторачи злобно в книжата за дълговете си. Наличните пари стигаха да изплати повечето, а с горе-долу поносим брой зрители на последните две представления щеше се справи и с останалото. Но какво щеше да прави през следващия сезон? Отдели време да подреди книжата. Разделени на няколко купчинки не изглеждаха толкова заплашително.
Вратата се отвори и влезе неговият роб Норуин, висок малко над пет стъпки, с оредяваща побеляла коса. Потреперваше от студ въпреки дебелата връхна дреха от овча кожа.
— Моля те, нека вестите да са добри — въздъхна Персис.
Дребосъкът се ухили.
— Конните акробати напуснаха. От цирк „Палантес“ им предложили договор за два сезона.
— Някой ден трябва да ми обясниш какво означава за тебе „добри вести“ — изсумтя господарят му.
— Калдер е с разтегнато сухожилие на крака и не може да се бие през следващия месец и половина. Впрочем, хирургът казва, че не си му платил и че ако до утре не си получи парите, няма да идва повече.
— Сещам се за заразни болести, които ще са по-поносими от тебе — изсумтя пак Персис.
— О, да, има още нещо — радвам се да науча, че вече можем да подаряваме дрехи. До утре всеки просяк и роднините му ще се струпат пред нашата врата. Да сложим ли сергия отпред, за да раздаваме?
— Я ми кажи — ти някога държал ли си се както подобава на роб? „Да, господарю“, „не, господарю“, сещаш се за какво говоря, нали?
— Не. Остава ми една година служба, докато си изплатя дълга, после пак ще съм свободен човек. Тогава ще се наложи да ми предложиш надница. Е, ако цирка още го има дотогава. Знаеш, че Бяс ще навърши скоро петдесет, нали? Според тебе докога хората ще идват да го гледат в показни двубои?
— Ох, голяма утеха си ми днес — въздъхна Персис.
Норуин също въздъхна.
— Съжалявам, приятелю. Днес събрахме по-малко от деветдесет сребърника, а без конните акробати приходите съвсем ще намалеят. Ти не размисли ли за предложението на „Палантес“?
— Не — отсече Персис.
— А може би трябва да помислиш. Тълпите обичат кръвта.
— Знам. Това е една от причините да презирам хората… и себе си. Но предложението на „Палантес“ ще ни съсипе. Имаме петнайсетима гладиатори и всички са ветерани. „Палантес“ имат повече от петдесет и всички са млади и амбициозни. Можеш ли да си представиш каква ще бъде участта на нашите дъртаци, ако ги изправим срещу чудесно обучените млади убийци на „Палантес“?
— Повечето от нашите ще умрат — равнодушно отговори Норуин. — Затова пък ще привлечем може би над три хиляди зрители, ще се отървем от всички дългове и ще напуснем този стадион с достатъчно пари, за да се захванем с нещо, което носи печалба.
— Норуин, душата ти наистина ли е загрубяла толкова? Нима би пожертвал нашите хора за пари?
Ниският роб смъкна дрехата от овчи кожи и застана пред огнището.
— Те сами са избрали да бъдат гладиатори. Живеят за двубоите, само това умеят. А както сме закъсали, не можем да им плащаме зимни надници и това означава, че ще се молят за някаква работа на кейовете или в дъскорезниците.
Персис сведе поглед към книжата на бюрото.
— Не искам моите хора да бъдат убити.
— Персис, те не са „твоите хора“. Те забавляват тълпите и са се наели на работа при тебе.
— Знам. Но знам и че Бяс няма да участва повече в двубои до смърт. Правил го е десет години.