Норуин добави няколко цепеници в огъня.
— Годините на Бяс се трупат и той иска да има пари за старини. Това може да е последният му шанс. Спестил е нещо. Ще заложи всичко на себе си. Ако победи, ще има с какво да се изхранва.
— Ако победи — натърти Персис.
— Ако не победи, няма да се тревожи ще гладува ли на стари години.
— Ти си безсърдечен човек, но дори да не съм прав, аз съм загрижен за хората от „Орисес“ и живота им.
— Повтарям — те сами са избрали да живеят така.
— И това е било вярно преди, но не и сега. Решиха да работят за „Орисес“, защото ние не уреждаме двубои до смърт.
Норуин пристъпи към бюрото и взе една от купчинките дългови книжа.
— В Багия миналия месец цирк „Палантес“ е събрал осемнайсет хиляди зрители… и им е взел двойна такса за вход. Всички искали да видят двубоя между Джаксин и Бракус.
— Знам.
— Поне помисли — посъветва го робът. — И кажи на гладиаторите. Остави избора на тях.
— Добре. Ще говоря с Бяс.
Персис Албитан настани туловището си на седалката и огледа огромното дървено здание. Не му допадаше да идва в свърталището на Гаршон, където според него винаги беше пълно с грабители и главорези. Малцина от гражданите на Каменград влизаха тук. В отсрещния край на сградата имаше наддаване за кон в пясъчен кръг с редици дървени скамейки около него. Наблизо няколко курви се мъчеха да привлекат вниманието на влизащите. Благовонията, които използваха, се надушваха отдалеч сред миризмите на коне, влажна слама и пот.
Вонята беше много по-слаба тук, в отделеното за хранене място, където през отворените прозорци проникваше морският бриз. За Персис уханието на печено и пържено месо беше предостатъчно, за да понася смрадния полъх, който се разнасяше понякога от голямата зала. Имаше повече от петдесет маси със скамейки и почти навсякъде беше пълно с хора, а това беше най-доброто доказателство колко вкусно готвят тук. Една прислужница дойде при него, но Персис ѝ каза, че чака гост, и продължи да се взира в двойната врата отсреща.
Още с влизането на Бяс около него се струпаха почитатели — потупваха го приятелски по гърба, докато се провираше през гъмжилото. Персис си каза, че малцина от гражданите на Каменград са толкова добре приети тук. Усмихна се. Бяс все още привличаше симпатиите на хората. Носеше всеизвестната червена копринена кърпа на бръснатата си глава, дебело вълнено наметало и под него прилепнала по мускулестото му тяло риза от черен сатен. И на тази възраст си оставаше боецът, участвал в осемдесет двубоя, трийсет и три от тях до смърт. Персис бе гледал последния преди точно дванайсет години. За рождения му ден неговият баща го заведе на Гигантския стадион, където след конните надбягвания великият гладиатор Бяс щеше да излезе срещу непобедимия дотогава Джоракс. Двамата бяха от най-прочутите циркове по онова време — „Палантес“ и „Окциан“. Бяха заложени невероятни суми, а тълпата притихна, когато двамата излязоха на арената. Персис потръпна от приятния спомен. Бяс носеше броня на „Палантес“ от ярък бронз, шлемът му беше украсен с рисунка на черен орел. Шлемът на Джоракс беше железен, но излъскан да сияе като сребро. В този двубой до смърт не си бяха сложили бронираните нагръдници. Роби бяха изровили в средата на арената яма, дълга трийсет стъпки и широка двайсет, за да я напълнят с жарава. А десет стъпки над нея беше площадката, където двамата мъже щяха да се бият.
Двамата се качиха по стъпалата, извадиха късите си мечове и ги вдигнаха в поздрав към Покровителя на игрите. Персис не помнеше кой беше в онази ложа тогава, може би Джасарай. Щом наведоха мечовете към земята, прозвучаха фанфари — и схватката започна. Тълпата изригна в оглушителна врява, за да подкрепя любимците си, и Персис не чуваше металния звън на ударите, но виждаше как ярките остриета просветват в дъги, стрелкат се напред, отбиват…
Няколко минути след началото на двубоя Джоракс се подхлъзна и падна в жаравата. Търкулна се по горещите въглени и изскочи от ямата, но по ръцете, краката и гърба му вече се издуваха мехури. Бяс скочи от площадката, прелетя над ямата и нападна отново обгорения си противник. Джоракс успя да се защити безупречно в първите мигове, но точно насоченият гладиус на Бяс разсече десния му бицепс. Джоракс изтърва меча си, опита да го грабне с другата си ръка, но левият юмрук на Бяс разтресе челюстта му и той се стовари тежко на арената. Бяс опря върха на меча си в гърлото му и Джоракс замря.
Тълпата нададе неистов вой в очакване на края, Персис също крещеше:
— Смърт, смърт, смърт!
Бяс постоя малко, заби меча си в пясъка и закрачи през арената.