Разярената тълпа го замеряше с възглавниците от седалките, докато излизаше. Той се бе подиграл с двубоя! Управата на стадиона не му плати наградата за победителя — шест хиляди жълтици, всички облози бяха отменени и свикаха съд да разследват Бяс като престъпник. Съдът реши, че той е опозорил гладиаторските битки, и му наложи глоба от десет хиляди жълтици. Той плати глобата и реши да напусне цирк „Палантес“ и арената.
След година обявиха Джоракс за Пръв гладиатор и той успя да защитава титлата три години поред, а накрая Волтан го накълца и го уби. Предлагаха на Бяс приказни суми, за да се върне за двубой с новия шампион, но той отказа на всички.
Няколко години по-късно обаче се завърна, за да участва в новите показни двубои на бойното изкуство. Дълго привличаше зрители и носеше добри приходи на цирк „Орисес“. Дори и сега на всяко представление идваха стотици хора, само за да му се полюбуват в пълни бойни доспехи.
Персис размаха ръка, за да привлече вниманието на Бяс. Високият боец свали наметалото си и седна срещу него. Персис се вгледа в тъмните му като нощта очи.
— Как си след двубоя? Надявам се да нямаш разтегнати мускули.
— Нямам. Нищо не ме боли.
Звучният му дълбок глас беше почти напевен.
Прислужницата дойде отново, донесе им панер хляб и чиния с осолено масло. Персис си поръча плато с дивеч: месо от диви гълъби, патици и гъски, сготвени в малинов сос. Бяс поиска полусурова пържола със салата.
— За какво искаш да говорим? — попита направо, щом момичето се отдалечи.
— Получихме предложение от цирк „Палантес“.
— Никакви двубои до смърт — заяви гладиаторът.
Персис помълча, после каза:
— Цирк „Орисес“ е почти разорен. И аз никак не харесвам двубоите до смърт, но реших да ти кажа. Притежаваш една пета от цирка, а ако не измислим как да привлечем хората, твоят дял също няма да струва нищо. Как ти върви в стопанството?
— Лоша година беше — призна Бяс.
— Ако съберем много зрители, поне пет хиляди, ще се отървем от всички дългове и ще ни остане добра печалба. Тогава бих могъл да откупя твоя дял изгодно за тебе.
— Някои от другите може и да се съгласят — подхвърли гладиаторът.
— Няма да привлекат същата тълпа, ако не участваш. — Персис събра смелост и пак се вторачи в черните очи отсреща. — Разбирам, че убийствата са безнравствени според тебе, но…
— Изобщо не ме разбираш — прекъсна го Бяс без гняв. — И това не ме засяга. Какво предлагат от „Палантес“?
— Пет хиляди жълтици за нашето участие, но те получават две трети от приходите.
— Кои от известните гладиатори ще се бият?
— Ще изберат само нови бойци… и двубоите няма да се зачитат в Първенството.
Бяс поумува над чутото.
— Искат изпитание чрез кръв за новите си таланти — каза след малко. — Не биха рискували да изкарат на някоя от големите арени бойци, които ще ги посрамят. Ще ги доведат в тази затънтена дупка на империята, за да покажат какво могат срещу старци, които са забравени от всички. — Поклати глава. — Нищо не се е променило. Ще предам на останалите.
— Поискаха да участваш и ти. Задължително условие. Ако откажеш, няма да доведат бойците си тук.
Само присвитите очи на гладиатора издадоха колко е ядосан. Гласът му остана сдържан.
— Разбира се. Ще изправят срещу мен най-способния си новак, а после ще го прославят като боеца, който е убил Бяс. Не съм и очаквал да се отнесат почтено с мен. Цирк „Палантес“ все още принадлежи на Абсикус, нали?
— Да.
— Тъкмо той се зарече, че ще съхрани за цял живот уважението си към мен. Каза ми, че аз съм помогнал „Палантес“ да натрупа такова богатство и че бил доволен, че съм доживял да се оттегля от битките. Пожела ми сполука… но не предложи да помогне с пари, когато съдът ми отне всичко, което бях спестил. А сега заради още няколко кесии ще прати някой младок да ме заколи на арената.
— Ти си оставаш ненадминат до ден-днешен — увери го Персис.
— Не говори като слабоумен! — сопна се Бяс. — След две години ще стана на петдесет. Бях ненадминат, но сега само съм доста добър гладиатор. А след пет години ще съм позор за цирка. Никой не може да се надлъгва с времето, Персис — то разяжда като тумор.
Чу се шум от сбиване и Персис се обърна да види какво става. Трима мъже нападаха русокос младеж от племената. Първият беше повален със свиреп страничен замах на дясната ръка, вторият успя да сграбчи младежа, но беше хвърлен през хълбок. Третият заби прав удар с левия юмрук в лицето му и го запрати назад. Пристъпи да го довърши, но младият мъж скочи срещу него, изтърпя още два силни удара, вкопчи се в туниката му, дръпна го рязко и заби чело в носа му. Коленете на третия нападател се подгънаха. В този миг Персис забеляза, че хвърленият на пода се надига зад гърба на младежа, в едната му ръка лъсна кинжал. Собственикът на цирка отвори уста да извика, но Бяс вече се надигаше от скамейката, хванал дървена чиния. Ръката му се стрелна, чинията литна, цапардоса мъжа с ножа по слепоочието и той се свлече в несвяст.