Русокосият младеж приклекна до първия нападател и прибра една кесия. Изправи се и дойде при Бяс.
— Добро хвърляне. Не бях и помислял, че ще видя някой да използва чиния като оръжие.
— Вече видя — каза гладиаторът, обърна му гръб и седна на мястото си.
Персис наблюдаваше младия мъж и забеляза как лицето му пребледня от гняв. Побърза да стане и протегна ръка.
— Аз съм Персис Албитан.
Младежът се подвоуми, но стисна ръката му. Персис видя, че очите му са разноцветни — зелено и кафеникаво-златисто.
— Би се умело — похвали го собственикът на цирка.
— Би се като идиот — възрази Бяс. — Сега може ли да си довършим разговора?
— Вече ставаш неприятен — каза му младежът и пак се вторачи в него.
— Ох, разтуптя ми се сърцето от ужас — подхвърли гладиаторът.
— Защо не излезем навън, дъртако, за да ти покажа какво е ужас? — предложи младежът.
Персис заобиколи масата и застана между тях.
— Стига де. Да не забравяме, че моят приятел ти спаси живота. Изобщо не подобава да се сбиете веднага след това.
— Ако съдя по това, което видях, сбиването няма да се проточи — изсумтя Бяс.
Един от повалените побойници стана и се нахвърли към младежа, който се извъртя навреме и го пресрещна с такъв удар, че се чу пращене на кост, а нападателят се хлъзна по посипания със стърготини под и не мръдна.
— Този път поне показа някакви умения — обади се гладиаторът. — Добре избран момент, правилно тласкане с крак и точно движение на тялото.
— Много съм щастлив, че одобри удара — промърмори младежът.
— Момче, не е важно дали аз одобрявам. Важно е да оцелееш. Ти току-що се сби с трима. Отначало се справяше добре, но онзи, когото хвърли на пода, не беше зашеметен. Ти си позволи да забравиш за него. В юмручен бой това е само немарливост. Той обаче имаше нож, значи твоето невнимание се превърна в опасна глупост. Край на уроците за днес.
Младият мъж неочаквано се ухили.
— Но урока си го биваше и ти благодаря. — Обърна се да погледне Персис. — Казвам се Бейн. Дойдох тук да те търся. Имам писмо от твоя чичо Оранус. Той каза, че ще ми помогнеш да стана гладиатор.
5.
Бейн се изкачваше нагоре по склона под прехвърчащите снежинки. На билото спря да огледа бялата къща в стопанството. Чувстваше се неспокоен и неуверен. Персис Албитан бе поискал от него да дойде при Бяс призори, та ветеранът гладиатор да реши дали младият боец от племената заслужава да се присъедини към цирк „Орисес“. Бейн не бе очаквал, че ще се наложи да мине през някакви изпитания. Нали вече беше воин, нали бе убивал врагове в сражения? Оказа се, че това не стига. След срещата в онази огромна постройка Персис го заведе през центъра на града в стадиона на „Орисес“ и по пътя му обясни, че на Бяс се пада да реши дали да го приемат.
— Но той не ме харесва — възрази Бейн, щом седнаха в малката канцелария на дебелака.
— Бяс не харесва никого — осведоми го весело Персис. — Не се тревожи излишно.
— Аз трябва да придобия всички умения на гладиаторите — настоя Бейн. — Това е много важно за мен.
— Бяс ще бъде справедлив в изпитанията, на които ще те подложи, обещавам ти. Ще отидеш в стопанството му утре щом се зазори. Той ще провери силата ти, бързината ти, издръжливостта ти и бойните ти умения. Ако прецени, че имаш нужните заложби, ще се споразумеем с тебе.
В мразовитото зимно утро Бейн се спусна към къщата. Не беше настроен самонадеяно. Щом доближи, видя гладиатора да излиза. Носеше риза без ръкави от черна коприна, торбест панталон от черна вълна и меки ниски обувки. Не личеше да усеща студа. Само като го гледаше Бейн сякаш започна да мръзне повече.
Гладиаторът не го поздрави. Посочи му да го последва зад къщата към заснежена равна земя, на която бяха издигнати някакви странни рамки от греди. После попита:
— Разбираш ли в какво е същността на дисциплината?
— Дисциплината ли? Да, струва ми се. На война някои са офицери, други са войници. Важно е войниците винаги да изпълняват заповедите на офицерите.
— Говоря за вътрешната дисциплина. За самообладанието.
— Питаш мога ли да заповядвам на самия себе си? Не разбирам какво точно…