Преди да довърши, Бяс го удари с отворена длан по лицето и едва не го повали. За миг Бейн се смръзна от изненада, но яростта тутакси надделя и той се метна към гладиатора. Бяс пристъпи ловко встрани и го спъна. Бейн се търкулна по земята и скочи, ръката му вече посягаше към ножа на колана. Бяс обаче хвана ръката му и го запрати на посипаната със сняг пръст. Бейн падна тежко, но пак се надигна бързо… и видя, че гладиаторът сяда невъзмутимо на близката дървена скамейка.
— Сърцето и главата… — каза тихо Бяс. — Трудно е да постигнеш равновесие между тях. Без страст в сърцето воинът не може да се бие с всички сили, но без главата няма как да оцелее. Знаеш ли защо навремето ми лепнаха прякора Бяс?
Бейн вдиша дълбоко и се помъчи да се овладее. В този миг най-силно беше желанието му да убие тоя дъртак.
— Не знам — процеди през зъби, пръстите му бяха до дръжката на ножа.
— Защото никога не побеснявам. Прякорът беше нещо като шега. Задържам всичко тук. — Гладиаторът се тупна по широкия гръден кош. — Външно оставам невъзмутим, за да позволя на тялото си да свърши това, за което е обучено.
— Браво на тебе — промърмори Бейн. Беше настръхнал от едва сдържан гняв.
— Успокой се, момко. Ето защо първо те попитах за самообладанието. Без него ще се провалиш. Аз съм на четирийсет и осем, а току-що те съборих два пъти на земята. Първия път ти не беше подготвен, а втория път даде воля на сърцето си, а не на главата. Знам, че не ти липсва дързост. Убедих се още когато те видях. Видях и че си бърз и точен.
Бяс стана, извади червена копринена кърпа от един джоб на черната си риза и я върза на бръснатата си глава.
— Благодаря ти за похвалите — намусено каза Бейн. — Но я да видим ще ме победиш ли, когато съм подготвен.
— Не разбираш поуката от първия път, а? — позасмя се гладиаторът. — Хайде, щом искаш.
Бейн пристъпи предпазливо към него и нападна. Бяс хвана протегнатата му ръка, завъртя се на пета и го прехвърли през хълбок. Без да пуска ръката му, го принуди да се обърне по корем и докосна гърлото му с изпънат показалец.
— Ако това беше нож, кръвта ти вече щеше да попива в земята.
Бейн се надигна и седна.
— Успя да ме убедиш. Как да се науча на самообладание?
— То е само едно от необходимите умения. Закусил ли си?
— Не. Персис ми каза да дойда съвсем рано.
— Добре. Можеш ли да тичаш?
— То се знае.
— Колко дълго?
— Колкото е нужно.
— Да започваме — каза Бяс и затича полека към хълмовете на изток.
Бейн свали наметалото си, окачи го на една от дървените рамки и догони възрастния мъж.
— Къде отиваме?
— Ще обикаляме по хълмовете.
— А защо толкова бавно?
— За да загреем мускулите. Ще спрем на първото било, ще се разкършим и тогава ще се заемем с истинската работа.
Бейн се нагоди към крачките му. На билото Бяс забави ход и се зае с упражнения за загряване и разтягане на сухожилията. Бейн го огледа внимателно. Краката му бяха мускулести и дълги, по якото му тяло нямаше никакви мазнини. Затичаха отново и изминаха с лекота няколко мили. От тези възвишения се виждаше пристанищният град Гориаса. Брат Слънцеднев твърдеше, че някога бил едно от най-грозните селища на света — скупчени нагъсто нескопосано построени дървени здания, между които имало криволичещи тесни улички. Но когато войските на Каменград го превзели преди шестнайсет години, почти всичко изгоряло в пожарите. И сега тук имаше зидани от камък храмове, къщи, работилници и складове, свързани с улици, които се отклоняваха от главната, минаваща през центъра. Около три хиляди граждани на Каменград се бяха настанили сред двайсет и пет хиляди души от племето гат.
Бяс и Бейн тичаха по билата на източните хълмове, после се спуснаха в гориста долина. Гладиаторът ускори крачка и Бейн направи същото, без да се задъхва. Но умората в краката му се засилваше и той усещаше напрежение в прасците. След като онази вещица от племето сени го бе изцелила, се възстанови бързо, но след това се разболя от някаква треска. Измършавя и загуби сили, остана три месеца в Ация, докато оздравее напълно. До днес си мислеше, че има предишната издръжливост, но сега откриваше, че изобщо не е така.
Бяс свърна надясно и пое нагоре по хлъзгав склон. Бейн падна, търкулна се, но все пак го настигна. Щом излязоха на равно, гладиаторът започна да бяга още по-бързо. Бейн вече дишаше тежко и само с отчаяни усилия успяваше да не изостане. Бяс забеляза колко му е трудно и се ухили. Гневът пришпори младежа.
Пробягаха още три мили, преди да прескочат ниска каменна ограда и да се насочат към белеещата в далечината къща насред стопанството. Щом стигнаха до отъпканата площадка, Бяс пак се разкърши, а Бейн тупна отмалял и запъхтян на една скамейка.