— Свали ризата — каза гладиаторът.
— Защо?
— Момче, хайде да се разберем за нещо. Персис поиска от мен да преценя бива ли те за гладиатор. Правя му услуга. Съгласих се, стига и ти да си сговорчив. Когато си с мен, ти си мой ученик. Наредя ли ти нещо, ще се подчиняваш. Незабавно. Така ще се научиш на дисциплина. Според мен си достатъчно умен, затова ще разбереш какво ти казвам — проявиш ли вироглавство още веднъж, ще те отпратя и тогава ще търсиш в друг град кой да ти помогне в сбъдването на твоите мечти. Разбра ли?
Бейн се вгледа в черните му очи.
— Да, разбрах.
— Тогава свали ризата и стани.
Бейн се подчини. Бяс го огледа отблизо, накара го да се обърне, за да види колко са развити мускулите му.
— Трябва да се занимаваш повече с бицепсите и раменете. Имаш обаче здраво телосложение, което дава и сила, и бързина. От добро потекло си. — Гладиаторът помълча и се взря в белега на гърдите му. — Това е от къс меч, който би трябвало да е срязал белия дроб смъртоносно. Как си останал жив?
— Не знам — отвърна Бейн. — Може би съм късметлия.
— Раната на гърба ти също е от гладиус. В същата схватка ли те пронизаха?
— Да.
— С повече от един ли се би?
— Не. Рани ме същият противник.
— Първо в гърба ли те наръга?
— Не. Първо тук. — Бейн се тупна по хълбока.
— Аха, вече ми е ясно. Ти си се нахвърлил, той се е отдръпнал и те е намушкал в гърба. Ти си опитал да се обърнеш, за да продължиш схватката, и той те е довършил с мушкане в гърдите. Умел боец. Майстор на меча.
— Такъв си беше — промърмори Бейн.
— С гладиатор ли се би?
— Посъветваха ме да пестя приказките, когато говоря за… раните си.
— Много уместен съвет — кимна Бяс. — Добре, облечи ризата и да продължаваме.
Заведе Бейн при една от дървените рамки. Заоблен прът бе закрепен между две забити в земята греди на височина десет стъпки. Бяс вдигна ръце, подскочи и се хвана за пръта. Набра се нагоре, докато брадичката му докосна пръта. Направи го двайсет пъти и се пусна.
— Твой ред е.
За Бейн упражнението беше лесно… първите десет пъти. Следващите пет го затрудниха, последните пет го измъчиха.
Цял час гладиаторът го караше да прави упражнения, които бяха истинско изтезание за тялото му. Бейн се справи с всички и се тръшна изтощен докрай на заледената земя.
— Време е за закуска — каза Бяс.
— Не ми се вярва, че мога да хапна и един залък — отвърна Бейн.
Гладиаторът вдигна рамене.
— Както искаш.
Тръгнаха към къщата. Бейн седеше мълчаливо, докато Бяс сипваше овес и мляко в тенджерка и я слагаше на черната желязна печка.
— Защо още се биеш на арената? — попита внезапно младежът, докато Бяс разбъркваше кашата.
— А защо да не се бия?
— Според Персис си печелил с двубоите толкова пари, че чак не е за вярване.
— Така е. Успях да спестя десет хиляди жълтици. Отнеха ми ги, когато се отказах. Остана ми само това стопанство.
— Защо ти отнеха парите?
— Защото съм бил опозорил благородните гладиаторски битки. Сега ти ми кажи защо искаш да се биеш на арената. За слава, за богатство, за отмъщение?
— Ами… за едно от трите.
— Досещах се — кимна Бяс. — Искаш да намериш мъжа, който едва не те е убил, и да докажеш на самия себе си, че го превъзхождаш.
— Не! — озъби се Бейн. — Искам да го убия заради онова, което ми отне.
— Интересно… — промълви гладиаторът. — Не забравяй приятелския съвет, който си получил. Нека засега не говорим повече за това.
Вратата се отвори и в кухнята влезе момиче на около тринайсет. Беше слабичко, с дълга бяло-руса коса. Носеше кафява памучна нощница и се прозяваше.
— Добро утро, дядо — измънка сънено.
— Успа се, принцесо — каза Бяс. — Хубави ли бяха сънищата ти?
— Нали знаеш, че не помня сънища.
Забеляза Бейн и се обърна към него. Огромните ѝ очи бяха сини като незабравки. Не отвърна на усмивката му.
— Кой си ти?
— Бейн, от племето риганте.
— Аз съм Кара — представи се момичето и седна срещу него. — Изглеждаш много уморен.
— Позна.
Бейн си каза, че тази прямота е и приятна, и смущаваща. Бяс сипа гъстата овесена каша в три дървени чинии и ги сложи на масата.
— Има мед, захар и сол. Каквото предпочиташ.
Бейн завъртя глава и придърпа едната чиния към себе си.
— Още е гореща — каза Кара. — По-добре почакай малко. Или добави малко мляко. Иначе ще си изгориш езика.