Бейн се засмя и поклати глава.
— Нещо смешно ли казах? — попита момичето.
— Просто си помислих, принцесо, колко приличаш на дядо си.
— Не съм принцеса — поправи го тя строго. — Просто дядо ми казва така. Но ако ти харесва, и ти ме наричай „принцесо“.
— Добре — каза той. — Майка ти още ли спи?
— Майка ми е мъртва — каза Кара и си наля студено мляко в кашата.
— Жалко.
— Защо? Ти познавал ли си я?
— Не. Жалко за тебе. Моята майка умря миналата година. Липсва ми.
— Моята майка не ми липсва — каза Кара. — Умряла е, когато съм била бебе. Изобщо не я помня.
— И баща ти ли е мъртъв?
— Не. Заминал някъде. Може и да е умрял. Не знаем нищо. Нали, дядо?
— Нямаме никакви вести за него — потвърди Бяс.
— Само двамата ли живеете тук? — попита Бейн.
— Четиримата пастири имат стаи в другия край на къщата. Имаме и две прислужници, но те не живеят тук.
След закуската Бяс отпрати Кара в нейната стая да се измие и да се облече. Изми тенджерата и чиниите и пак изведе Бейн навън.
— Ще те обучавам. Ще се настаниш тук. Стаята ти ще е готова още днес. Тази седмица всяка сутрин ще бягаме и ще се занимаваме с упражнения. Следващата ще започнеш да се усъвършенстваш с меча. Сега тръгвай. Аз трябва да се погрижа за кравите.
И се върна в къщата, а Бейн се загърна с наметалото и си тръгна към Гориаса.
Бейн плати за нощувката в странноприемницата, оседла коня си и пое към стопанството малко преди пладне. Дебела жена на средна възраст от племето гат го заведе в оскъдно обзаведена стая с изглед на запад. Имаше тясно легло, скрин за дрехите му и два стола. По белосаните стени нямаше никаква украса, само вдясно от вратата се виждаше празна лавица. Иначе стаята беше просторна — двайсет стъпки на петнайсет, а боядисаните в червено капаци на широкия прозорец се отваряха навън. В огнището вече имаше запалени дърва.
— Ако ти е нужно нещо, просто кажи — заръча жената. — Аз съм Гирта, готвя и чистя тук три пъти седмично.
— Благодаря, Гирта.
— Ти си от риганте, нали?
— Да.
— Един мой братовчед живее сред твоето племе. Замина отдавна с Оста и други бойци, за да служи на Конавар. Често се чудех дали да не прекося морето, за да се преместя при него. Но май няма да го направя. Не ми се гледат още войни и смърт. — Бейн мълчеше и тя тръгна към вратата. — Другите ще дойдат след час. Тогава ще поднеса обяда.
— Другите ли?
— Другите гладиатори — обясни Гирта, затвори вратата и стъпките ѝ заглъхнаха в коридора.
Бейн свали наметалото, сложи го на облегалката на единия стол и отвори прозореца. Виждаха се обрасли с гора хълмове и далечният път към Гориаса. Небето над възвишенията беше ясно, но над морето се трупаха тъмни буреносни облаци.
Умората от сутринта му тежеше и той свали ботушите и се просна на леглото. Сети се за Бануин и пак се запита защо неговият приятел го бе изоставил. Оранус му бе казал, че Бануин се качил на кораб още сутринта след убийствата. Бейн не можеше да проумее това. Та нали бяха приятели. Толкова зле ли се бе заблуждавал за Бануин?
Задряма и му се присъниха Кайр Друаг и Лия. Държеше ръката ѝ на планинския склон и сочеше надолу към село Трите потока. А тя се зарея във въздуха далеч от него. Той хукна подире ѝ, но тя се издигаше като листо с вятъра и накрая изчезна в облаците.
Рязко почукване по вратата го сепна.
— Влез! — подвикна Бейн.
Кара бутна вратата. Носеше яркосиня туника до коленете.
— Денят не е отреден за сън — укори го момичето.
Той се ухили.
— Права си, но аз съм стар и уморен.
— Не си стар. Дядо е стар, но той не спи през деня. Както и да е. Полон и Телорс дойдоха. Искаш ли да се запознаеш с тях?
Бейн си обу ботушите.
— И те ли са гладиатори?
— Да. Дядо свика среща.
Бейн слезе след нея по стълбата. Минаха през кухнята и влязоха в дълга стая с десетина стола и шест диванчета. В стаята седяха двама мъже. Единият беше висок и плещест, със спретнато подрязана черна брада, в която вече се виждаха бели косъмчета. Другият беше по-дребен, с пясъчноруса коса и сиви очи. Кара се втурна към чернобрадия, който се усмихна сърдечно, награби я в прегръдка и я целуна по бузата. Бейн стоеше на прага.
— Телорс — каза момичето, — това е Бейн. Дядо ще го обучава за двубои на арената.
Телорс я пусна да стъпи на пода, стана, протегна ръка и Бейн влезе и я стисна.
— Приятно ми е да се запознаем.
— Няма да натрупаш пари от това — подхвърли русият, без да стане, за да се здрависа.
Телорс поклати глава и каза:
— Полон е вкиснат днес. Цяла нощ игра комар и вече няма дори грош в джоба.