Полон го напсува.
— Не се говори така! — разсърди се Кара. — Каза лоши думи.
— Че той си е лош човек… и още по-лош комарджия — засмя се Телорс. — Принцесо, ще изтичаш ли да ни донесеш нещо горещо за пиене? — Щом тя излезе, той изведнъж се навъси. — Не бива да говориш така пред нея — сопна се на Полон.
— Що пък да ми пука? — троснато отвърна Полон, изправи се и застана пред един прозорец с гръб към него.
Телорс се обърна към Бейн.
— Ти от гат ли си?
— Не. Риганте съм.
— Това ще привлече тълпите. Особено в Каменград. Всички риганте се биели като демони. Така разправят де — добави с добродушна усмивка и Бейн откри, че този човек му е симпатичен.
— Ето ги — обади се Полон.
Бейн погледна през прозореца. Петима конници доближаваха къщата. Един слуга отведе конете им и те влязоха. Всичките бяха над трийсетгодишни, някои наближаваха четирийсетте. Стройни, жилави, мрачни мъже. Никой не ги запозна с Бейн и той си избра стол до стената, откъдето можеше да ги наблюдава. След минути пристигнаха още трима ездачи, малко по-късно дойдоха други четирима. Гирта и Кара донесоха чаши с гореща билкова отвара и ги сложиха на масата в средата. Телорс си взе чаша; другите не поглеждаха към масата. След като в стаята се събраха четиринайсет мъже, влезе Бяс. Сега бе с обикновени селски дрехи — кожен елек върху дебела вълнена риза и кожен панталон. Въпреки това привличаше погледите като магнит. Бейн се взря в него. Този човек сякаш излъчваше сила и решителност, а щом застана с гръб към огнището, всички млъкнаха.
— Чули сте вече за предложението на „Палантес“ — започна Бяс. — Персис Албитан трябва да им прати отговор. Е… Да го обсъдим. Кой иска да говори пръв?
— Колко ще са парите? — попита Полон.
— Циркът ще получи предварително пет хиляди жълтици и една трета от приходите. Според мен ще се съберат поне четири хиляди зрители. Персис се съгласи да даде една десета от своя дял от приходите на осмината, които решат да участват. Значи на бойците ще се паднат около двеста жълтици.
— Искаш да кажеш — на оцелелите от осмината? — вметна мургав мъж със слабо лице от другия край на стаята.
— Да, Горен, на оцелелите — кимна Бяс. — Парите на онези, които умрат, ще бъдат изплатени на техните близки… или на хора, които бойците изберат преди да излязат на арената.
— Това е справедливо — одобри Телорс. — Имам бивша съпруга и две дъщери. Ако… се проваля… искам те да получат моя дял.
— Тя те заряза, човече! — изсумтя Полон. — Не заслужава и пукнат петак.
Телорс се престори, че не го е чул.
— Ще изпратят ли някого от Списъците? — попита друг.
— Няма да участват известни гладиатори — отговори Бяс. — Всички ще са младоци, които още не са минали през изпитание с кръв на арената. Но в „Палантес“ не вземат страхливци. Всички са били войници и са се доказали в показни двубои.
— Бяс, самият ти какво ще кажеш? — намеси се един набит мъж с къса руса коса и сплескан нос.
— Аз съм против, Торис. Но ако се съберат седмина желаещи, аз ще съм осмият. Има нещо, което всички трябва да разберат добре — цирк „Орисес“ е на загуба и този сезон, няма пари за зимните ни надници. Вярно, миналата зима някои от вас намериха работа на пристанището, други — при секачите в планината. Но тази година урожаят беше лош навсякъде и в града са се събрали още шест хиляди гладни гърла. Работа ще се намира трудно. Ако приемем предложението на „Палантес“, всеки ще получава половин надница до пролетта.
— Хич не ми трябва — заяви Горен. — Отказах се от големите арени преди десет години. Още тогава знаех, че вече не ми стигат и бързина, и сила. Нямаше да доживея края на следващия сезон. А сега съм още по-муден. Нямам желание да умра на пясъка.
— Разбирам те — каза Бяс, — защото и аз мисля като тебе. Това е най-благоразумното решение. Всички тук не сме в първа младост…
— Онзи там ми се вижда съвсем млад — прекъсна го Полон и посочи Бейн.
— Той не е готов и няма да участва в решението. Според мен всички трябва да помислите за думите на Горен. Не сме в разцвета на силите си, а „Палантес“ нямаше да ни предложат тези двубои, ако не бяха изпратили предварително хора да ни огледат, когато сме на арената. Убеден съм, че ако се съгласим, малцина от нас ще доживеят да харчат жълтиците си. Сега да видим кой за какво ще вдигне ръка. Колко от нас смятат, че трябва да откажем?
Бяс вдигна ръка, последва го Горен. Другите не помръднаха. На Бейн му се стори, че са се сковали от напрежение. Бяс отпусна ръката си.
— Кои искат да приемем?