Останалите тринайсет гладиатори вдигнаха ръце.
— Така да бъде — каза Бяс. — Остава въпросът кои ще участват в двубоите?
Никой не шавна. Бяс завъртя глава и се усмихна и това като че ли засрами другите.
— Аз ще се бия — заяви Полон. — Боговете са ми свидетели, че имам нужда от тези пари.
— Аз също — обади се Телорс.
Още петима вдигнаха ръце, сред тях беше Торис със смачкания нос.
— Не искам пак да се моля за работа през зимата — каза той.
Стаята притихна и Телорс се вгледа в Бяс.
— А ти защо ще се биеш, побратиме? Стопанството може и да не те обсипва със златен дъжд, но поне имаш какво да сложиш на масата.
Бяс сви рамене.
— В „Палантес“ имат нов боец, когото искат да прославят. Наумили са си, че като ме убие, ще стане известен.
— Значи те подтиква гордостта? — попита Горен. — Или мислиш, че си безсмъртен?
— Очаквам да науча дали е така — каза Бяс.
Поприказваха още малко, Бяс обяви края на срещата и мъжете се разотидоха. Телорс си тръгна последен. Преди това отиде при Бяс, стисна ръката му и каза тъжно:
— Този ден не беше добър, братко.
— Всички оглупяваме от бедността — отвърна Бяс.
Когато в стаята останаха само двамата, Бяс седна и отпи от изстиналата отвара в чашата си. После погледна младежа.
— Такъв е животът, момко. Черна работа на кейовете или страшна смърт на арената.
— Щом е тъй, защо го правите?
— Само това умеят.
— А ти защо се съгласи?
Старият гладиатор въздъхна.
— Без мен не би имало двубои. Все още съм в Списъците. Името на онзи, който ме убие, ще бъде вписано вместо моето. — Той се облегна удобно. — „Палантес“ е най-големият… и най-богатият цирк. През седемнайсет от последните двайсет години те имаха Първия гладиатор, най-великия боец. И аз съм бил в „Палантес“, и Волтан, а сега имат Бракус. Но за да останат на върха, трябва да събират нови бойци — яки и пъргави младежи. Бракус скоро ще навърши трийсет и казват, че в последния двубой бил ранен зле. Затова е време и младите им бойци да се бият до смърт — да се подготвят за врявата и тълпите, за напрежението и страха. Има ли по-добър начин от изпращането им в пограничните градове за двубои срещу стари и уморени мъже, които са забравили как да се сражават настървено за живота си?
— В думите ти има горчивина.
— Да, малко ми е криво. — Бяс разтърка лицето си с длан и махна червената кърпа от главата си. Бейн си каза, че без нея изглежда по-стар. — Е, как ти понесе първата сутрин при нас?
— Тежичко ми беше. Аз… боледувах дълго. По-слаб съм, отколкото си мислех.
Бяс кимна.
— Бейн, мислех си за някои неща около тебе. Преди три месеца и до нас стигна вестта, че двама от Рицарите на Каменград били убити, когато отишли да екзекутират генерал Апий отвъд морето. Трети от Рицарите изпълнил заповедта… и съсякъл младия боец от племената, който убил съратниците му. Случило се в Ация. И ти идваш от Ация. Дали съм прав в догадката си, че младият боец не е умрял?
— Прав си — призна Бейн.
— Бил се е да спаси пълководец на Каменград. Поне така се говори. Защо би му хрумнало да постъпи така?
— Може пълководецът да му е бил симпатичен. Или да е харесвал дъщеря му.
Бяс мълча дълго.
— А успял ли е да спаси дъщерята?
— Не. Само успял да види как убиецът я пронизал в сърцето с меча си.
— Знаел ли е името на убиеца?
— Не и в онзи ден.
— Но сега го знае?
— О, да, знае го.
— Предполагам, че мога да очаквам този млад боец от племената да потърси Волтан, за да се бие с него?
Бейн се вторачи в тъмните очи на гладиатора.
— Ти как мислиш?
— Мисля, че не съм виждал по-голям майстор на меча от Волтан. В него има нещо неземно. Едва ли не мистично. Както белката може да вцепенява заека с поглед, така и той има дарбата да напомня на противниците си, че са смъртни. Направо ги омагьосва. И те стават непохватни или безразсъдни.
— Защо се е отказал от боевете на арената?
Бяс вдигна рамене.
— Свършиха достойните за него противници. Пък и Наладемус, един от старейшините в Каменград, му предложи да го направи предводител на Рицарите. И Волтан прие. Получи титла, имение в Тургония и възможността да убива безнаказано.
— Ще се убеди, че има наказание — разпали се Бейн. — Аз ще…
— Нито дума повече, момче! — скастри го гладиаторът. — Изобщо не искам да знам какви са чувствата и намеренията ти. Ако боецът от племената, за когото говорим, си е наумил да погне Волтан, надявам се, че поне ще има благоразумието да се обучава и да се възползва от опита на онези, които засега го превъзхождат. Само това ще кажа.