— И защо трябва да сме толкова предпазливи? — попита младежът.
— Тежки времена настанаха. Има шпиони навсякъде. Някои служат на Джасарай, други — на Наладемус. Не ме вълнуват нито политиката, нито религията, затова не съм заплашен. Нито ще позволя да ме въвличат в заговори, нито ще лъжа. Затова колкото по-малко знам, толкова по-добре за околните.
Пет дни Бяс подлагаше Бейн на все по-изтощителна подготовка. Слагаше на китките и глезените му кожени гривни със зашити в тях оловни тежести, преди да пробягат шестте мили, с които започваха упражненията всяка сутрин. И Бейн усещаше почти през цялото време, че е на края на силите си. Сутринта на шестия ден след задължителното бягане — без тежести и едва ли не мудно — Бяс го поведе обратно към къщата.
— Край на тренировките за днес.
Бейн не издаде облекчението си.
— Защо?
— Тялото се нуждае от малко време, за да се възстанови от трудните упражнения. Този ден е отреден за отдих. Работим пет дни, на шестия почиваме.
— Всички гладиатори ли го правят?
— Не — призна Бяс. — Повечето разчитат на присъщите им сила и умения. Или само си мислят, че са им присъщи. Телорс бяга през повечето дни, но другите… — Той разпери ръце. — Според тях няма нужда да се тормозят сами.
— Но според тебе има.
— Да. Открай време смятам, че е така.
Небето притъмняваше, снегът ставаше все по-гъст. Къщата беше празна — Кара бе отишла на уроци, а слугите още не бяха дошли.
— Налага се да помислиш за бронята си — каза Бяс. — Персис ще предложи да ти поръча броня, но той купува евтинии от занаятчия, който работи без никаква гордост. Имаш ли пари?
— Имам.
— Значи е по-добре да кажеш на Персис, че искаш сам да си избереш майстора. Аз бих ти препоръчал Окторус. Той е сред най-добрите. Нуждаеш се от свестен нагръдник, набедреници, кожена препаска с бронзови плочки, предпазници за ръцете и шлем, който да приляга точно на главата ти.
— Ами ризница?
— Ризниците са забранени на арената, металните нашийници — също. Не можеш да носиш дори нагръдник в двубоите до смърт. Нали се очаква да проливаш кръв за удоволствие на тълпата. Няма по-голяма радост за тях от смелчага, който залита по арената, а животът му изтича с кръвта, бликаща от разсечените вени на шията.
— Винаги ли си се отнасял с такова презрение към призванието, което сам си избрал? — попита Бейн.
— Винаги — тежко изрече гладиаторът. — И това не е призвание. Излязох на арената, защото само така можех да спечеля пари. Тъй и не се научих да харесвам проливането на кръв.
По пладне вече не валеше толкова силно и Бейн оседла сивия кон и потегли да търси Окторус. Бяс му бе обяснил как да стигне. Ковачницата се намираше на две мили северно от Гориаса в малко селище от двайсетина каменни къщи до укрепление. Когато Бейн доближи къщите, деца се замеряха със снежни топки. Една от тях прелетя до главата на коня и той се уплаши и малко оставаше да се подхлъзне по леда.
— Извинявай! — провикна се рижо момче.
Бейн му се ухили и вкара коня си в конюшнята до ковачницата. Млад мъж пое юздите от ръката му и попита дали гостът ще нощува в селището. Бейн му каза, че е дошъл за малко, и отиде в ковачницата.
Горещината вътре беше почти непоносима: в две пещи пламтяха въглища и неколцина мъже удряха с чукове нажежен до червено метал. Бейн им извика, че търси Окторус, и един от тях посочи с палец през рамо към вратата в дъното. Още преди Бейн да я отвори, по челото му избиха капки пот.
Зад ковачницата имаше дълга стая с наредени брони, шлемове и всевъзможни оръжия — от мечове до брадви, от къси копия за мушкане до алебарди. В отсрещния край седеше застарял мъж и излъскваше старателно прекрасен шлем с позлатени ръбове на наушниците.
Бейн го доближи и мъжът вдигна глава. Въпреки възрастта си беше як, с бичи врат и огромни мускули. Имаше сиви като камък очи и все още тъмна коса, но набръчканата му кожа изглеждаше твърде суха.
— Какво искаш?
— Броня — отговори Бейн.
— Ами потърси си в Гориаса. Само на занаятчиите там можеш да платиш.
— Казаха ми, че няма по-добър майстор от тебе.
— Аз съм най-добрият — потвърди Окторус. — Затова продавам скъпо и нямам време за губене с бедняци от племената.
Бейн се засмя.
— Бяс ме предупреди, че си свадлив старец, но че трябвало да съм снизходителен, защото си ненадминат в занаята си.
Окторус сложи внимателно шлема върху парче плат на тезгяха.
— Щом те праща Бяс, не си толкова беден, колкото изглеждаш. — Загледа се в меча на младежа и изпръхтя презрително. — Но и не си голям познавач, ако се съди по това тенеке за клане на прасета.