— О, да — съгласи се Персис.
— Колко от поклонниците на Дървесния култ благоденстват в Гориаса? — попита жрецът.
— Не познавам нито един — излъга Персис.
— Има ги и тук. Надушвам мерзостта им.
Дребничкият роб Норуин отвори вратата. Видя жреца и се поклони ниско, преди да каже на Персис:
— Представителите на „Палантес“ вече са долу.
Дебелакът си отдъхна.
— Покани ги.
Норуин се поклони втори път и излезе заднешком от малката стая. Отскоро всички договори за повече от хиляда жълтици трябваше да бъдат засвидетелствани от жрец, който прибираше две на сто от стойността на сделката.
— Научих, че Бяс ще се бие отново — каза жрецът.
— Така е. Вие любител ли сте на игрите?
— В смелостта се корени величието на нашата цивилизация. Добре е за гражданите да виждат прояви на бойна доблест.
Вратата се отвори отново и Норуин въведе двама мъже. Бяха на средна възраст, пременени в скъпи дрехи, наметалата им бяха поръбени с кожа от хермелин. Зърнаха жреца и се поклониха незабавно. За Персис беше голямо удоволствие да види и тях толкова напрегнати в присъствието на гологлавия с боядисаната брада. „Че кой ли няма да се плаши?“ За някакви си десет години жреците се бяха превърнали от орден на книжници, които записваха и попълваха историята на Каменград, в най-страховитата сила на империята.
Единият от пратениците — мъж с могъщо телосложение и вързана на опашка дълга тъмна коса, извади два свитъка и ги подаде на Персис с поклон.
— Господарят Абсикус ви приветства. Аз съм Джайн, Пръв роб в „Палантес“. С мен е моят съратник Танян.
„Дори техните роби са облечени по-добре от мен“ — отбеляза Персис. Джайн носеше дълга синя туника от вълна, поръбена със златен брокат; на гърдите с черни копринени конци бе извезана орлова глава.
Той покани гостите да седнат и разгъна свитъците — обичайните договори за дължимите суми и условията. Прочете придирчиво всеки параграф. Накрая се подвоуми, погледна Джайн и каза:
— Тук е посочено, че цирк „Орисес“ ще плати пътните разноски и престоя на групата от „Палантес“. Това не бе споменато в преговорите ни досега.
— Сигурно някой е забравил да обясни това условие — невъзмутимо отговори робът.
— Този параграф ще бъде премахнат — настоя Персис.
— Не съм съгласен — възрази Джайн. — Получавате много задоволителна сума за своето участие в това… незначително събитие. Господарят Абсикус ми нареди недвусмислено да няма никакви промени в договора.
— Щом е така, какво да кажа? — промълви Персис.
Взря се в тъмните очи на роба и долови блясъка на самодоволството и едва прикритото презрение. Персис се обърна към жреца със смутена усмивка.
— Уважаеми господине, толкова съжалявам, че загубихте ценно време заради нас.
Избута туловището си от креслото, взе наметалото си и тръгна към вратата.
— Къде отивате? — учуди се Джайн.
— В банята. Ще полежа дълго в басейна, после ще се насладя на масаж. Моля да предадете моите почитания на вашия господар Абсикус.
— Не подписахте договора!
Персис спря на прага.
— Няма договор.
Прекрачи навън и Джайн се надигна толкова припряно, че събори стола си.
— Чакайте! — възкликна робът и изприпка след дебелака в коридора. — Стига де, тук сме се събрали разумни хора. По-добре е да се разберем.
— Няма за какво да се разбираме — отвърна Персис. — Или влизаме, задраскваме условието и подписваме договора, или си тръгвам.
Джайн пристъпи към него и Персис надуши уханието на намазаната му с ароматно масло коса.
— Господине, да говорим откровено. Вие сте затънали в дългове и сте на крачка от разорението. Този договор за вас е като ръка, подадена на удавник. Не можете да го откажете.
— Довиждане — каза му Персис, бутна външната врата и излезе на слънце.
— Съгласен съм! — кресна Джайн. — Условието ще бъде премахнато. Хайде да си свършим работата.
Персис постоя пред вратата и влезе.
Когато всички посетители си отидоха, дойде Норуин.
— Ако можеше да управляваш цирка толкова изкусно, колкото се пазариш, нямаше да закъсаме така.
— Съвсем мъничко остава думите ти да се превърнат в похвала — подхвърли Персис.
— Проклет да съм, ако исках да те хваля. Май не подбрах подходящите думи.
Дебелакът му се ухили.
— Утре ще се погрижиш всичките ни дългове да бъдат изплатени. Първо най-просрочените, по които са се натрупали повече лихви. И през следващия сезон ще се нуждаем от доброжелатели.