— Да, заръча ми. Но „Палантес“ ни изпревариха. Благодарен съм на Извора за това, защото цената беше безобразно висока.
— Не бива да говориш за Извора на всеослушание — упрекна го Персис.
— Езикът ме подведе — отвърна Норуин. — Тежи ми да пазя тайната. Често си мисля, че предавам Извора, като не говоря пред всички за това, като крия вярата си.
— В Каменград горят еретиците на кладата — каза Персис. — Или ги изкарват на арената, за да бъдат разкъсани от диви зверове. Твоята религия е опасна за тебе, приятелю. Тази вяра може да ти донесе гибел.
— И това е вярно. Понякога се плаша. Но снощи отидох отново да чуя Забулената и тя даде на всички ни от силата на своя дух. Тя изцели един мъж, Персис. Положи ръце върху него и всичките му кървящи рани изчезнаха. Трябва и ти да я чуеш.
— Изобщо не се сещам за по-нежелана постъпка от тази. Не е далеч денят, когато мнозина жреци ще нахълтат в Гориаса. Не искам да стана подпалка за техните огньове. Виждал ли си Бяс днес? — попита собственикът на цирка, за да не говорят повече за Извора.
— Не, но той ще дойде на Полето.
— Срещу него ще излезе Воркас. Искрено се надявах слуховете да се окажат лъжливи.
— Персис, той сам реши да се бие. Никой не избира вместо него.
— Опасявам се, че може да ми е ядосан заради Бейн.
— Бяс не се ядосва. Пък и новината, че мъж от келтой ще се бие срещу гладиатор, веднага се разнесе из града. Очаквам да дойдат много хора.
Когато излязоха на пътя, вятърът стана по-мразовит и Норуин извади вълнена шапка, нахлузи я на оплешивяващата си глава и продължи:
— Бейн има по-голям шанс да оцелее от онзи, когото замести. А и самият Бейн се зарадва, че ще излезе да се бие. Той е истински келтой. Целият им живот се състои в размотаване с мечове на кръста и взаимни кланета.
Колесницата напредваше по-бавно, защото пътят вече беше задръстен от хора, тръгнали към Полето. От билото на хълма Персис виждаше палатките и сергиите за лакомства в падината. Там вече се бяха събрали повече от хиляда души и почти всички се тълпяха в източния край.
— Ето го! — посочи дебелакът. — Ето го слона!
— Виждал съм слонове — напомни Норуин.
— Наистина е много голям.
— Колко неочаквано — промърмори робът. — Питах се дали няма да доведат някое от онези прочути миниатюрни слончета.
Кал Манорян бе участвал само в два двубоя до смърт. Първия път срещу млад престъпник, осъден да излезе на арената, а втория — срещу страховит млад гладиатор от цирк „Порос“. Пак потрепери от спомена за този двубой. Противникът му беше и по-бърз, и по-сръчен, а още в първия миг Кал откри в очите му блясъка на жестока самоувереност, която го смрази до костите.
Още дишаше само заради нехайството на незнаен роб от цирка, който не бе сипал достатъчно пясък върху кърваво петно от предишната схватка. Противникът се подхлъзна тъкмо когато Кал нападаше. И буквално се наниза странично на меча, чието острие разряза вените му под ремъка на шлема. Кал направи щедро жертвоприношение за боговете на Каменград… и повече не излезе да се бие до смърт.
През годините оттогава често сънуваше кошмари за двубоя. А на трийсет и седем пак се отказа да излезе на арената. Когато Бяс им каза за предложението на цирк „Палантес“, отначало Кал реши да участва. Отчасти за да изпита смелостта си, но ако трябваше да е честен пред себе си, надяваше се почти всички да се съгласят и Бяс да не го избере за двубоите. Само че желаещите да рискуват не бяха чак толкова много и онази вечер Кал се прибра в дома си почти вцепенен от ужас.
Броени дни по-късно отиде да говори на четири очи с Персис Албитан. Уж щеше да лъже, че се налага да замине веднага за Каменград, защото негов близък е починал, а неусетно избълва страховете си пред собственика на цирка. И накрая се разплака от срам. Открай време изпитваше презрение към дебелака, но се оказа, че говори с човек, който го разбира. Персис се надигна от стола зад бюрото и дойде да го потупа по рамото.
— Кал, ти си свестен мъж. И не ти липсва смелост. Доказал си това на арената. Хайде, успокой се. Не е позорно да знаеш докъде се простира храбростта ти. — Персис наля чаша вино и му я подаде, после се подпря на ръба на бюрото. — Измислих нещо. Убеден съм, че онзи младеж Бейн иска да се бие. Ще го попитам още днес. Ако се съгласи, ще кажа на Бяс, че Бейн ще те замести. Няма да споменавам, че ти си поискал. Не е нужно никой друг да знае за нашия разговор.
Какво избавление…
Но сега Кал седеше злочест в Оръжейната палатка. Другите гладиатори си слагаха бронята, за да излязат за Бойната наздравица. Неколцина дойдоха да изразят съчувствието си, че Персис е постъпил толкова несправедливо с него.