Седеше в ъгъла, угнетен от срама. Бяс затягаше ремъците на нагръдника си и слагаше ножницата с меча на колана. Изгледа го веднъж без никакво изражение. Кал се извърна. Бяс беше твърде стар и утре щеше да умре. Въпреки това не се отказа. Дори когато научи, че ще се бие срещу Воркас.
Преди малко Кал бе видял Воркас с други гладиатори от „Палантес“. Приличаше на лъв сред вълча глутница. От „Палантес“ бяха обещали да не доведат никого от Списъка — заявените за следващото Първенство гладиатори. И наглед спазиха обещанието, но имаше още цял месец за допълване на Списъка и никой не се съмняваше, че накрая в него ще попадне и името на Воркас. Седем двубоя до смърт, в които бе побеждавал с лекота. Някои вече говореха, че бил новият Волтан.
Кал се вторачи в пръстите на ръцете си.
— Ела с мен навън — каза му Бяс.
Кал се сепна, защото дори не бе чул как едрият мъж го бе доближил. Стана и излезе след него на бледата слънчева светлина. Имаше много хора и Бяс го отведе зад палатката.
— Искаш ли да поговорим? — попита старият гладиатор.
— За какво?
— За това, което ти тежи на душата.
Кал стисна очи за миг.
— Как ми се иска да приличах на тебе… Но не съм такъв. И никога не съм бил. — Пое си дъх и продължи: — Не ми допада да лъжа приятелите си. Всички ми разправят колко съжалявали, че Персис се отнесъл толкова зле с мен. Изобщо не е така. Аз отидох при Персис и му казах, че съм уплашен и не мога да се бия. Ето, изплюх камъчето.
— Да, изплю го — тихо промълви Бяс. — За страхливец ли се смяташ?
— Че аз съм си страхливец. Не го ли доказах?
— Искам да ме чуеш, Кал, и да разбереш какво ти говоря — ти не си страхливец. Ако бях обкръжен от врагове, щеше много да ми олекне, ако ти застанеш до мен. И ти щеше да застанеш, Кал. Защото си мъж с чест, на когото може да се разчита. Но тази… тази гавра няма нищо общо с честта. Всичко е заради парите. „Палантес“ искат техните млади лъвчета да вкусят кръв, но без да рискуват прекалено. Похарчили са огромни суми, за да ги подготвят и прославят, но очакват да спечелят от това стократно. Престани да се тормозиш. Чуваш ли наистина какво ти казвам?
Кал кимна. Младият варварин Бейн дойде зад палатката и каза на Бяс:
— Персис те вика.
Бяс се отдалечи. Кал се загледа в новата броня на младежа от племената. Изглеждаше скъпа. Самият той никога не бе имал достатъчно пари, за да си позволи подобни доспехи.
— Знаеш ли с кого ще се биеш?
Бейн сви рамене.
— Казаха ми някакво име. Нищо не означава за мен.
— И кое е името?
— Някой си Фалко.
— Три двубоя, без да получи и драскотина — промърмори Кал.
На Бейн май му беше все едно.
— Защо се срещаме с тях днес? — попита варваринът. — И защо сме с бойни доспехи?
— Бяс не ти ли обясни?
— Каза, че сме щели да вдигнем Бойна наздравица. Трябвало да пием с противниците. За какво ни е да пием с хората, които ще убием?
— Такъв е ритуалът — обясни му Кал. — Показваме на тълпите, че се уважаваме взаимно и в сърцата ни няма омраза. — Подсмихна се. — Пък и така привличаме повече зрители.
— А, това вече го разбирам.
Върнаха се заедно пред палатката. Някой наду сигнална тръба и гъмжилото притихна. Двама мъже се качиха на каруца. Гласът на първия заехтя на тургонски в приветствие към тълпата. Веднага след него вторият повтори поздрава за хората от народа келтой. После представиха първия гладиатор от цирк „Палантес“. Боецът във великолепна броня излезе от палатката на своя цирк и застана пред дълга маса, на която бяха подредени шестнайсет златни бокала, пълни догоре с разредено вино.
Извикаха името на Полон. Русокосият гладиатор пристъпи към масата, хванал шлема си под мишница, и помаха с ръка на струпалите се хора.
Изреждаха имената едно по едно. Облекчението пак заля Кал, защото нямаше да чуе своето име. Чу как извикаха Фалко. Загледа се във високия мъж, който вървеше към масата. Имаше плавни и отмерени движения.
После отекнаха думите:
— И неговият противник — Бейн от племето риганте.
Мощен рев се разнесе откъм събраните в единия край местни хора. Бейн им махна с ръка и отиде при масата.
Извикаха и Воркас. Страх се надигна у Кал, щом го зърна — внушителен мъжага с огромни рамене и ръст цяла педя над шест стъпки.
Последен беше Бяс. Хората пак се разкрещяха, но той не ги погледна. Застана срещу Воркас и всички гладиатори вдигнаха чашите в наздравица за противниците си.
Кал се обърна и затътри крака към Оръжейната палатка.