За Бейн този ритуал беше толкова нелеп, че не можеше да повярва в случващото се. Врагове са онези, които искат да те погубят. Не пиеш с тях, не се здрависваш с тях. Вторачи се в мъжа срещу себе си. Фалко беше строен и жилав, с плоско лице и стиснати в тънка линия устни. В светлосините му очи нямаше страх. Срещна погледа на Бейн и като че ли понечи да каже нещо, но всички други вдигнаха чашите и извикаха в един глас:
— За доблестта!
Зяпачите запляскаха с ръце. Бейн опита виното. Киселееше.
Изви глава надясно и видя как могъщият Воркас се наведе напред.
— Кълна се в Каменград, че ми се виждаш твърде стар и уморен — каза на Бяс. — Ще те убия без никакво удоволствие. Все едно да заколя дядо си.
Бяс се усмихна, но не продума. Отпи глътка вино и остави бокала на масата.
— Виждам и страха в очите ти — продължи Воркас.
След наздравицата гладиаторите се разотидоха. Бейн тръгна с Бяс.
— Трябваше да му смажеш лицето с юмрук.
— Защо?
— Той те обиди.
— Опитваше се да ме сплаши. Я ми кажи какво забеляза в своя противник.
Бейн поумува над въпроса.
— Синеок е.
— Левак е! — троснато каза старият гладиатор. — Хайде да свалим тези брони и да се прибираме. Имаме много работа.
— Нали уж трябвало да си поприказваме с хората, да им се покажем.
— Вече ни видяха. Нямаме време за тези глупости.
След час бяха в стопанството. Бяс взе два къси дървени учебни меча и заведе Бейн на площадката зад къщата. Подхвърли му единия меч и зае леко разкрачена бойна стойка.
Занимаваха се с това от няколко дни и Бейн бе научил много тайни и тънкости. Бяс първо се постара да му обясни, че всеки гладиатор има свой ритъм, свои особености. Колкото по-дълго се проточва двубоят, толкова повече издайнически признаци може да забележи наблюдателният боец.
— Някои присвиват очи, преди да нападнат, други леко навеждат едното рамо или си облизват устните. Правят го неволно, но ако успееш да разгадаеш тези дреболии, ще имаш предимство от миг или два. Най-добрите гладиатори винаги отделят малко време в началото на схватката, за да опознаят движенията на противника.
— Ти не си го правил — възрази Бейн. — Окторус ми разказа, че биели тъпан, когато започнел твоят двубой, и хората залагали колко удара ще отброят, преди противникът ти да умре.
Бяс завъртя глава.
— Отивах в другите циркове и сядах сред зрителите. Наблюдавах бъдещите си противници, връщах се у дома и записвах какво съм научил.
— Виждал ли си Воркас досега?
— Не… Но знам как ще се бие.
— Как?
— Ще се стреми да удължи двубоя, да ме изтощи — тук една драскотина, там втора… Но не би позволил да се проточи прекалено. Не иска хората да си помислят, че някакъв дъртак го е затруднил.
— Като те слушам, не си много угрижен.
— Угрижен съм… за тебе, момко. Още ли не си разбрал защо в тренировките нито една от твоите атаки не е успешна?
Бейн се ухили.
— Не е ли защото си твърде бърз и опитен противник за мен?
— Издава те лявата ръка. Пръстите ти се разтварят в мига преди удара с меча.
— Ще се погрижа за това.
— По-добре е да го знаеш, но да не се насилваш. Фалко също ще забележи. И в някой миг от двубоя стисни левия си юмрук, преди да нападнеш. Тази мимолетна заблуда може да ти донесе победата.
Упражняваха се упорито ден след ден и Бейн напредваше бързо.
А сега Бяс пак стоеше срещу него, но държеше дървения меч с лявата ръка.
— Нападни ме — подкани го възрастният мъж.
На Бейн му се струваше, че е започнал да разгадава навиците на Бяс в боя. Пристъпи внезапно към него и се опита да го намушка в гърдите. Вместо да отбие оръжието му, старият гладиатор се отклони вляво и дървеният му меч цапардоса дясното ухо на Бейн, който залитна напред, но запази равновесие и веднага се извъртя към противника.
— Защо пак заемаш бойна стойка, като вече си мъртъв? — тихо каза Бяс. — Леваците са страшна напаст. Имат огромно предимство — повечето им противници са десняци, затова са свикнали с двубоите срещу тях. Противниците им обаче трябва да променят изцяло движенията си в схватката.
— Как да се бия с него? — попита Бейн, докато си разтриваше ухото.
— Обикновено нападаш левак откъм дясната му страна, за да отбягваш ръката с оръжието. Само че не знам точно как се бие този човек. Нападни ме отново.
Упражняваха се още един час. Няколко пъти Бейн успя да преодолее защитата на Бяс, веднъж дори докосна шията му с дървения меч.
— Това беше добре — каза наставникът му, — но не се главозамайвай. Аз не съм левак. Време е за почивка, после ще се позанимаваме с една малка хитрина, която използвах два пъти срещу леваци.