Вратата се отвори, Телорс влезе, смъкна шлема от главата си и го запрати към отсрещната стена. Издрънча като камбана, когато падна на пода. Кръв се стичаше от няколко рани по ръцете на Телорс, кожата над лявото му коляно също беше срязана. Хирургът се надигна от скамейката и посочи съседната стая. Телорс влезе там след него.
Бейн извади късия си меч от ножницата и тръгна към вратата. Гласът на Бяс го спря:
— Бъди съсредоточен. Не допускай в главата си мисли за тълпата, насочи вниманието си само към противника. И не прибързвай с хитрината.
Устата на Бейн беше пресъхнала. Вратата се отвори и той прекрачи в слънчевите лъчи.
Врявата на стадиона беше гръмотевична. Единайсет хиляди души се бяха натъпкали по трибуните. Бейн спря и огледа гъмжилото. За пръв път виждаше толкова хора на едно място и се стъписа. Хиляди от племето гат бяха дошли да видят как един риганте ще се бие срещу мъж от Каменград. Пое дълбоко въздух. Небето беше безоблачно, нямаше дори повей.
Той тръгна към по-високата трибуна, където се бяха настанили Персис Албитан и неговите гости. Източната Гладиаторска порта също се отвори и Фалко излезе на арената. Бейн не го погледна, взираше се в малката група, събрала се в ложата на собственика.
Персис седеше до кльощав мъж с пурпурна роба, над тях се бяха наредили управниците на Гориаса. Имаше мъже в пълно бойно снаряжение и Бейн се досети, че са офицери от гарнизона. Там беше и магистратът Хулиус, а няколко деца се бутаха при парапета. Стана му неприятно. Не беше редно деца да зяпат как мъже се бият и убиват.
Отърси се от тези мисли, доближи ложата и изчака Фалко да застане до него. Двамата вдигнаха мечовете си в поздрав към гостите и Бейн изрече думите, които бе научил от Бяс:
— Онези, които ще умрат, ви приветстват!
Обърна се към Фалко и протегна ръка и гладиаторът от „Палантес“ я стисна.
Върнаха се в средата на арената. Персис се изправи и даде знак на тръбачите. Сигналът отекна над стадиона.
И тълпата сякаш избухна. Фалко нападна. С първия удар на сърцето Бейн остана неподвижен, после отби светкавично и се извъртя встрани от свирепата атака. Остриетата се блъскаха неспирно. Двубоят срещу левак беше мъчителен, както бе казал Бяс. Бейн се чувстваше тромав и непохватен.
Стараеше се да не чува крясъците, да не забелязва нищо освен противника пред себе си. Фалко имаше точни движения и нито за миг не губеше равновесие. Беше и пъргав, и уверен в себе си и на Бейн му беше много трудно да издържи на натиска му. Дълбоко в душата си преливаше от благодарност за обучението, на което го бе подложил Бяс — без него щеше да е мъртъв още в първите мигове на двубоя.
Сражаваха се свирепо. Никой не успя да окървави острието си при първите разменени удари, защото и двамата се опитваха да разгадаят мъжа отсреща. Бяс бе втълпявал усърдно на Бейн, че всеки двубой е като танц и има свой ритъм. Дясното рамо на Фалко се наведе леко преди опита да намушка Бейн, който отклони меча му. Десният крак на гладиатора се стрелна зад единия пищял на Бейн и го спъна. Бейн се стовари на арената, Фалко се нахвърли тутакси. Бейн се търкулна встрани и гладиусът на противника удари само пясък. Бейн се изправи със скок, отби още един замах на Фалко и го халоса с левия си юмрук в лицето. Нападна веднага, за да се възползва от залитането му… и едва не умря: Фалко се опомни веднага и го посрещна с прав удар на меча. Бейн се отметна вдясно и замахна яростно надолу. Острието срещна бронзовия предпазник на лявата ръка на Фалко, който имаше време да забие юмрук в корема му и да го запрати назад. Двамата се раздалечиха леко и започнаха да обикалят в кръг.
Бейн скочи напред и опита разсичащ удар към гърлото на Фалко. Противникът му се отдръпна и върхът на гладиуса му закачи рамото на Бейн. От раната пръсна кръв и тълпата пак зарева оглушително.
— Началото на края — подхвърли Фалко. — Поиграх си с тебе. Стига ти толкова, дивако.
Гладиаторът от Каменград нападна още по-неистово, бързината му с меча беше смайваща. Бейн не се стресна — отбиваше всяка атака и изчакваше сгоден случай. Дясното рамо на Фалко пак се наведе мъничко. Бейн събра мигновено ръцете си и прехвърли меча в лявата. Фалко се устреми към него. Бейн посрещна гладиуса с предпазника на ръката. И в този недоловим миг Фалко разпозна удара, който щеше да го убие. Ококори се в ужас. Мечът в лявата ръка на Бейн прониза докрай незащитения корем на противника и стигна до сърцето. Фалко провисна на острието. Бейн го блъсна назад и изтръгна меча си от тялото му.
Още докато падаше, робите се втурнаха да изнесат трупа и да почистят кръвта от арената.