Бейн вдигна окървавения си меч и се наслади на воплите на тълпата, в която повечето хора бяха от племето гат. Те ликуваха. Той постоя така още малко, отдаде се на въодушевлението. После заби меча в пясъка, за да го почисти. Раната на рамото му беше плитка и той нямаше желание да се върне веднага в сумрака на Оръжейната. Закрачи по арената, ръкоплясканията кънтяха в ушите му. Качи се на трибуните. Около него се струпаха мъже, тупаха го по гърба. Той се обърна и видя Бяс да излиза на арената.
Радостта му изчезна като сън. Познаваше този човек отскоро, но уважението му към него вече беше безгранично. Омръзна се от ужас. Нито му беше благодарил, нито се бе сбогувал с него. Дори не му беше пожелал сполука.
Бяс вървеше по пясъка, без да вади меча си. Държеше шлема си под мишница и кърпата на главата му червенееше под слънцето като кръв. От другата страна излезе Воркас. Бейн стискаше до болка парапета над арената и гледаше двамата мъже, които застанаха пред Персис и неговите гости. Поздравиха ги и се отдръпнаха към средата на арената.
Бяс си сложи шлема и застана срещу противника. Сигналът прозвуча.
Само след един удар на сърцето Воркас лежеше мъртъв на пясъка.
Бяс прибра меча си и тръгна обратно към Оръжейната.
Зрителите мълчаха, вторачени в поваления Воркас, от чието гърло бликаше кръв. Бейн стоеше втрещен до парапета. Дори той не бе забелязал смъртоносния удар. Повтори схватката в паметта си. Воркас се опита да намушка Бяс високо в гърдите и той отклони удара. И тогава Бейн проумя потресен какво се беше случило. Бяс бе убил Воркас още преди да отбие неговия меч встрани. При атаката на противника бе пристъпил към него, бе разсякъл гърлото му и със същото движение бе пресрещнал меча му. Беше се изложил на невероятен риск — но беше победил.
Някои граждани на Каменград сред публиката се развикаха недоволно, че не е имало никакво зрелище. Други седяха онемели и се мъчеха да осмислят видяното. Бейн прескочи парапета и хукна през арената.
В Оръжейната Бяс сваляше предпазниците от ръцете си.
— Ти си великолепен! — възкликна Бейн.
Старият гладиатор мълчеше. Разхлаби колана с ножницата и го остави до предпазниците и набедрениците. Разкопча кожената препаска с метални плочки и я захвърли на близката скамейка.
— Добре ли си? — попита Бейн.
Бяс изви глава към него, лицето му беше сковано от напиращото в душата му.
— Момче, петима мои приятели са мъртви.
— Но ти не си — тихо напомни Бейн.
— Да, не съм.
— Ти беше решил от самото начало да направиш това, нали? Познал си, че Воркас ще поиска да проточи двубоя. И че не би вложил цялата си сила в първата атака. Затова рискува всичко в първия миг.
— Бейн, плащат ни да рискуваме. Ти използва ли прехвърлянето на меча в лявата ръка?
— И още как. Той разбра твърде късно какво направих.
— Отиди при Ландис да ти зашие раната на рамото, но не му позволявай да я чисти. Изтеклата кръв я е прочистила.
Телорс влезе в стаята, неговите рани вече бяха зашити.
— Радвам се да те видя жив, приятелю — каза на Бяс и двамата пак си стиснаха ръцете.
— Ти заложи ли на себе си? — попита Бяс.
— Не. Моят противник изглеждаше прекалено страшен. — Телорс въздъхна. — Такъв си беше… но не му стигаше хъс. Ако аз имах неговата дарба, щях да стана Пръв гладиатор. — Тръшна се на една скамейка и погледна през вратата към мъртвия Полон. — Той знаеше, че ще умре. Личеше си по погледа му снощи.
Хирургът Ландис влезе, видя кръвта от плитката рана на Бейн и кимна към другата стая. Не каза нищо, а щом Бейн седна, взе извита като сърп игла и конец. Заши раната бързо и умело. Щом направи възел и сряза конеца, се вторачи в очите на Бейн.
— Ето какво си избра, момко. Сега доволен ли си?
— Жив съм — сдържано отговори Бейн.
— А осмина са мъртви — натърти хирургът. — Осем души, изхвърлени от този свят. Още майки ще скърбят, още деца отрано ще опознаят покрусата. Такъв живот ли искаш?
— Не го искам — призна Бейн. — Но всеки прави каквото се налага.
— Не е вярно! Правим каквото сами избираме. И понасяме последствията.
Бейн му благодари и се върна в Оръжейната. Свали бронята и облече панталона, туниката и дебелата куртка от овча кожа. Бяс и Телорс също се бяха облекли.
— Да се махаме оттук — настоя Бяс. — Искам да се върна по-скоро в стопанството.
Когато тримата гладиатори тръгнаха към служебните помещения, хората още се бутаха на изходите. Всички се развикаха, щом зърнаха Бейн, и той махна с ръка на почитателите си.
Носещи сняг облаци се трупаха в небето. Кара седеше на прага, омотана в дебело синьо одеяло. Захвърли го и се втурна към тях, докато се спускаха по хълма. Бяс дръпна юздите и скочи от седлото, а момичето се хвърли в прегръдката му. Той я притисна до себе си.