— Добре съм, принцесо — прошепна ѝ. — Добре съм.
— Не се бий повече, дядо! — примоли се Кара.
— Няма — обеща Бяс.
Бейн отведе животните в конюшнята. Свали седлата, разтри конете, даде им сено, а накрая се покатери в плевнята и седна там, зареял поглед над хълмовете. Чувстваше се изцеден, а не уморен. Спомени от арената се мяркаха в ума му — надигащият се рев на тълпата, погледът на Фалко, докато забиваше меча в корема му, въодушевлението от смъртта на противника. И все му се привиждаше засмяното лице на Волтан.
— Ще те намеря — прошепна Бейн. — И ще те убия.
Скочи долу и влезе в къщата. Бяс седеше в любимото си кресло, Кара се беше сгушила в скута му. Беше прегърнала дядо си през врата, очите ѝ още блестяха влажно от преживяния страх. Бяс и Телорс не продумваха и Бейн разбра, че не бива да им се натрапва.
Огнището в стаята му беше разпалено и я озаряваше в топла червенина. Бейн смъкна дрехите, пъхна се под завивката и отпусна глава на възглавницата. Усещаше шевовете стегнати, раната сърбеше.
Постара се да не обръща внимание. Мислеше си за Лия и за всичко, което нямаше да се сбъдне.
Минаваше полунощ, а сън не го ловеше. Отметна завивката и стана. Огънят едва тлееше, ставаше студено. Той клекна, раздуха жаравата и тя заблещука. Добави малко съчки. Облизаха ги мънички пламъчета и щом се разгоряха, той сложи две-три цепеници. В стаята се размириса на дим и той отвори капаците на прозореца. Луната сияеше високо в ясното небе, мразовит ветрец лъхна главата и гърдите му. От съседната стая се чуваше хъркането на Телорс.
Бейн се взираше нерадостно в заснежените хълмове. Нищо не помръдваше в притихналата нощ. Потрепери и се облече — вълнен панталон и дебела вълнена риза. Пак го тормозеха мрачни мисли. Най-лошото от всичко беше, че не бе спасил Лия, но не можеше да забрави и смъртта на майка си. Всичко му се струваше някак свързано и угризенията му тежаха като камък на шията. Ако беше по-схватлив, ако се бе научил да чете и да пише, може би щеше да заслужи одобрението на Конавар. Тогава не би ли имало надежда кралят да се събере отново с Ариан? Убило я беше отчаянието, но ако Конавар бе дошъл при нея, сега щеше да живее в щастие. И защо не бе потеглил веднага с Лия към Кайр Друаг? Или защо не се беше бил по-упорито, защо не беше нападнал Волтан по-чевръсто? Тогава мечът на убиеца нямаше да прекъсне живота ѝ.
Прииска му се да обикаля навън, докато се бори с тези мисли. Обу ботушите и се загърна с новото подплатено наметало. Слезе безшумно по стълбата, нагази в снега и видя изненадан скорошни следи към хълмовете. Още чуваше хъркането на Телорс горе, значи бяха следите на Бяс. Защо и на него му беше хрумнало да броди нощем?
Тръгна по следите през площадката за упражнения и стигна до плитка пещера. Бяс седеше вътре до малък огън. Вдигна глава и го погледна.
— Сам ли предпочиташ да седиш? — попита Бейн.
— И да си тук, и да не си, пак съм сам.
Посочи му да седне до него на паднал дънер.
— Щеше да ти е по-уютно пред огнището в къщата — каза Бейн и протегна ръце към пламъците.
— Къщата е от камък. Затворена е за света. Имах нужда да съм сред възвишенията, да виждам звездите. Ти не се ли чувстваш така?
— Не.
Бяс въздъхна и Бейн надуши уисге.
— А уж вие от келтоите се сливате с природата, следвате пътя на духа. Но ти май не разбираш за какво говоря, а?
— Има ли значение?
— Май няма. Хареса ли ти този ден?
— Да. Ликувах, когато моят враг умря. Похвалите на тълпата ме опияняваха като вино. Знам, че за тебе не беше така, но преживявал ли си това някога?
Бяс посегна зад дънера и взе бъчонка уисге. Извади тапата, отпи голяма глътка и му подаде бъчонката.
— Не биваше да се бия днес — подхвана гладиаторът. — Постъпих самонадеяно и сбърках. Все си казвах, че го правя за цирка, за другите. А истината е, че се… ядосах. Някога се биех за „Палантес“. Те спечелиха цяла планина злато от моите двубои. Сега пък поискаха да вземат още някой и друг грош от смъртта на един стар селянин. Трябваше да им кажа да… да ми се разкарат от главата. Ето това щеше да бъде постъпка на истински мъж. Никакво уязвено самолюбие не може да се мери със страданията, които причиних на Кара.
— Ти обаче ги удари там, където боли — вметна Бейн. — Уби техния най-надарен млад боец.
— Да бе… Това е нищо за тях. Ще си намерят друг. Не си струваше да убия човек заради гордостта си. И изобщо не си струваше заради нея да умрат петима от приятелите ми. — Надигна отново бъчонката и погледна към небето. Насмалко да се килне назад, но Бейн го хвана. — Оттам сме дошли… — промърмори Бяс завалено.