— Откъде? От небето ли?
— Някъде оттам… — Бяс размаха ръка нависоко. — Каза ми го една мъдра старица, ясновидка. Направени сме от звезден прах. Да, много мъдра жена беше…
— Май е говорила като слабоумна — усъмни се Бейн. — Направил ме е похотлив мъж, който насилил майка ми.
— Звезден прах… — повтори Бяс и впери размътен поглед в младежа. — Отдавна… ама много, много отдавна… една звезда избухнала и разпръснала праха си из небесата. Вълшебният прах паднал и на земята, от него бил породен животът. Риби и… и други твари. И дървета. А когато живите твари умрат, прахът пак се разпръсква и създава нови дървета и… и…
— И риби ли? — подсказа Бейн.
— Да. Риби. — Гладиаторът въздъхна. — Днес ми стана мъчно за Воркас. Не беше редно да загуби този двубой, самият той го знаеше дори в мига на смъртта си. Очакваше да се браня, да отгатвам атаките му. Когато разсякох шията му, очите му се промениха. Заприлича на изгубено и стъписано дете.
Този път Бяс отпи няколко глътки.
— Старче, ти нали уж не пиеш?
— Не пия. Не мога да понасям този бълвоч. Ти виждал ли си призрак?
— Може и да съм виждал. Сънувах нещо, когато бях ранен. Моят дядо дойде при мен.
— Понякога виждам нейния призрак… — каза Бяс. — Цялата ѝ дреха е в кръв, тя държи нож. Тази нощ стоеше пред леглото ми. Видях, че устните ѝ мърдат, но не чувах никакви думи. След това изчезна. — Той потръпна. — Става по-студено…
Бейн намери начупени клони и ги сложи в огъня.
— Познаваше ли този призрак?
— О, да, познавах я.
— Да не ти е била съпруга?
— Съпруга ли? Никога не съм се женил, момко. Десет години бях войник, после станах гладиатор. Каква ти женитба… Курви — да. Много. Повечето бяха добри момичета.
— И как тъй имаш внучка?
Бяс надигна бъчонката, разклати я.
— Свърши. Беше пълна, пък сега е празна. — Изкикоти се. — И с живота е така.
— Изпил си всичко това?! — Бейн настръхна.
Уплаши се, защото знаеше за мъже, които са умрели след такова препиване с уисге.
— Май ще си подремна — изломоти Бяс.
И тупна по гръб от дънера. Бейн се мъчеше да го сръчка, за да се събуди, но по-възрастният мъж бе загубил съзнание. Бейн хвана ръцете му и се опита да го вдигне, за да го занесе до къщата. Бяс обаче беше много едър и Бейн не можеше да се справи с тежкото отпуснато тяло. Сложи го внимателно по гръб на земята.
Ставаше мразовито, малкият огън не можеше да пропъди студа. Ако не успееше да върне Бяс в къщата, той щеше да умре тук. Бейн изпсува и издърпа гладиатора по-близо до огъня. Зави го с наметалото си. Трябваше да се върне в къщата и да събуди Телорс. Още докато си мислеше за това, вече знаеше, че Бяс може да измръзне до смърт преди да стигнат до пещерата. Излезе и събра още дърва. Застудяваше още повече, Бейн сгуши глава в раменете си и се примъкна до пламъците.
Изведнъж студът престана да хапе кожата му и той усети по гърба си топлината на пролетен вятър. Един гарван изпърха и започна да обикаля около безчувствения гладиатор. Бейн бавно се обърна.
Откъм дърветата идваше старица, подпираше се на тояга.
— Здравей, момко от риганте.
Гласът ѝ звучеше приглушено иззад плътното було. Тя седна на дънера и протегна ръка към огъня. Пламъците заподскачаха около пръстите ѝ, след миг заиграха по дланта ѝ. Пръстите се свиха и Бейн видя как юмрукът на старицата засия като фенер. Пак погледна натам, откъдето бе дошла. Нямаше никакви следи по снега. Той се уплаши. Всички риганте знаеха за сидите — боговете на гората. А сред тях най-страховита беше Моригу. Малцина от народа келтой дръзваха да изрекат името ѝ на глас. Говореше се, че това носи лош късмет.
— Ти си Старицата от гората — каза Бейн. — Дошла си при Бануин на Когдънското поле и си накарала призраците да се появят.
— Не съм ги карала аз да му се показват.
Забулената глава се завъртя да погледне Бяс.
— Той е добър човек — промълви Бейн. — И мой приятел. Не се опитвай да му сториш зло.
— Дете, нямам никакво желание да му навредя.
Гарванът подскачаше по земята; доближи главата на възрастния мъж. Бейн извади ножа си.
— Ако тази гнусна птица го клъвне, ще ѝ отрежа проклетата глава!
— Колко приличаш на баща си — каза му старицата. — Давиш страха в гняв. Сърцето ти блъска като чук в гърдите, ръцете и краката ти треперят, а продължаваш да се репчиш. Само че ножът ти е безполезен.