— Какво искаш? Не се нуждая от твоите дарове — ще ми навлечеш страдания и ще се наслаждаваш на смъртта ми.
— Ама че наглеци сте това хората… — подхвърли старицата. — Когато сидите се появиха, светът кипеше, по цялата планета вилнееха бури, чиято ярост ти дори не можеш да си представиш. Разцепени планини бълваха разтопени скали, земята се тресеше, късовете ѝ се блъскаха един в друг. А сидите вече ги имаше, Бейн. Видяхме смъртта на звезди и възникването на човека. Гледахме как твоите хранещи се с охлюви и червеи предтечи изпълзяваха от пещерите и бавно, съвсем бавно трупаха знания. Помагахме ви, вдъхновявахме ви. Издигнахме ви от калта, показахме ви небето и звездите в безкрая. Подхранвахме духа ви. И вие израствахте. Но вашите умове са ограничени и изпълнени с дребнавост. Смалявате всичко в мислите си, за да е по мярка на вашата неспособност да го разберете. Ще ти навлека страдания ли? Ще се наслаждавам на смъртта ти ли? Дете, видяла съм смъртта на твоя прадядо и на неговия прадядо. Пък и какви страдания бих могла да ти навлека, които ти сам не си причиняваш?
— Чувал съм истории за тебе — заинати се Бейн. — Твоите дарове са опасни.
Тя се обърна към него и той изстина, щом забеляза разложението под булото.
— Когато тичаш по тези хълмове с приятеля си, понякога стъпкваш буболечка. Бейн, как ли биха си представили другите буболечки твоята роля в живота им? Дали биха казали: „Той е създаден да ни убива“? Дали ще вярват в тебе като в някакъв безмилостен демон, сътворен да донесе гибел на техния вид? Моето предназначение тук не е да тормозя хората. За какво ми е да се занимавам с тях? Ние ви вдъхнахме дарбата да вникнете в красотата на света. Но не можехме да променим същността ви. Вие сте убийци. Обладани сте от алчност, похот и жестокост — заради тях в душата на всеки бушува война, в която духът рядко е победител. — Тя млъкна за миг-два. — Не съм твой враг, Бейн. Не съм враг на никой човек.
Бяс изстена насън.
— Сънищата му го измъчват — каза Моригу. Бяс стискаше юмруци, изстена отново. Тя го докосна леко с тоягата и той въздъхна и се отпусна. — Спи спокойно, Вани — прошепна тя. — Не сънувай.
За миг в гласа ѝ прозвуча нежност и изненаданият Бейн попита:
— Познаваш ли го?
— Познавам го много по-дълго от тебе. Първо го зърнах като млад войник. Четирима негови съратници завлякоха в гората момиче от твоя народ, за да го изнасилят и убият. Той ги спря. Виждала съм още много прояви на неговата доброта. После в живота му се появи Палия.
— Палия ли?
— Отгледа я като своя дъщеря. Майка ѝ беше проститутка, войниците на Каменград наричат такива жени „общи курви“. Присламчваше се към армията по време на поход и този път беше с Вани и неговите другари. Забременя и реши да роди детето. Всички събраха пари, за да я изпратят обратно в Каменград. Шегуваха се помежду си кой ли е бащата на детето. Можеше да е всеки от двайсетимата, които плащаха за услугите ѝ… сред тях и Вани. Скоро започнаха истинските сражения — безпощадни и страшни. Вани и съратниците му бяха приклещени в планината, изтребиха ги почти до крак. Само Вани си проби път с бой, изнесе и един ранен, но той умря, докато хирургът се мъчеше да го спаси. Накрая Вани се върна в Каменград и потърси проститутката, но научи, че някакъв злодей я убил в тъмна уличка. Съпругата на мъжа, който притежаваше бардака, се грижеше за детето ѝ. Вани откупи момичето и го настани за отглеждане в добро семейство. Даваше пари за дрехи, прехрана и подслон, после и за училище.
— Защо го е правил? — не разбра Бейн. — Нали не е знаел дали детето е от него?
— А ти защо спаси онзи кон в реката? — отвърна Моригу с въпрос.
— И ти ли беше там?
— Аз съм навсякъде, Бейн. Но сега говоря за Вани. Той нарече момичето Палия, тя израсна хубавица с добра душа. Само че беше твърде уязвима. Влюби се в мъж, който само я използваше и щом Палия забременя, я изостави. Тя се почувства предадена и умът ѝ се размъти. Скоро след раждането взе нож, сряза вените на китките си и умря.
— Призракът, който вижда Бяс… — прошепна Бейн.
— Да, призракът.
— Значи всичко направено от него е било напразно.
— Глупаво дете! — изсъска Моригу. — Направеното от любов и доброта никога не е напразно! То подхранва света! Досущ като камък, хвърлен във вир, от тези постъпки се разстилат вълни във всяка посока. Те вдъхновяват и така възвисяват духа.
— Бяс не е ли убил мъжа, който я захвърлил?
— Не. Той бил войник. Виновен бил само за съблазняването на Палия. Нищо не ѝ обещал, а и вече не бил в града — участвал в някакъв поход. По онова време Вани вече бе станал Бяс, Пръв гладиатор. Но смъртта на Палия за малко не го съсипа. Продължаваше да се бие, обаче беше съкрушен. Настъпи и денят, когато вече не искаше да се бие. Напусна арената и доведе внучката си в Гориаса.