— Изглежда, че си благосклонна към него — каза Бейн, — а той е убиец. Не си ли противоречиш?
— Всички сте убийци — отвърна Моригу. — Но у Вани има стремеж да запази своя дух и огромна доброта, благост и състрадание. Ние сидите казваме за такива хора, че имат велика душа.
Бейн се взря в спящия гладиатор. Зимният вятър задуха рязко и Бяс се разтрепери.
— А, ето къде сте били.
Телорс се показа между дърветата. Бейн изви очи надясно. Моригу я нямаше. Чернобрадият гладиатор мина по дълбокия сняг и клекна до Бяс.
— Знаех си, че ще го направи. Затова останах да пренощувам в къщата.
Двамата изправиха Бяс, Телорс се наведе и нагласи спящия мъж на раменете си. Залитна, но се затътри по дългия път към къщата. По средата остана без сили и Бейн нарами Бяс. Бяха напълно изтощени, когато се добраха до къщата. Бейн сложи Бяс на килима пред огнището в голямата стая, а Телорс пъхна под главата на своя приятел възглавница. Завиха го с одеяло и отидоха в кухнята. Телорс запали маслена лампа и си сипа чаша вода.
— Изпил е твърде много — предупреди го Бейн. — Чувал съм за хора, които умрели след такова препиване.
— Ще седя при него.
Бейн си отряза филия хляб, намаза я с масло и седна при Телорс.
— Нали Бяс уж отбягва силните питиета?
— Обикновено. Започна да се напива в Каменград след… след едно лично злощастие. Двубоите до смърт вече му тежаха и след всеки пиеше, после се луташе някъде. Винаги го намирах и му помагах да се прибере.
Телорс стана, отвори един шкаф и извади малка стомна с уисге. Наля малко във водата и даде стомната на Бейн, който отпи две-три големи глътки.
— Говореше ли много? — попита Телорс.
— За какво да е говорил?
— Ами за живота си… за миналото?
Бейн забеляза безпокойството му.
— Не. Разправяше как сме били дошли от звездите. Това беше.
Телорс си отдъхна.
— До сутринта ще се опомни. Кара ще му направи закуска. Тя е мило момиче. Не искам да я видя смазана от мъка.
И Бейн внезапно разбра от какво е бил угрижен Телорс. Кара не знаеше нито за самоубийството на майка си, нито за произхода си. Надигна стомната за още една глътка. Уисгето беше много силно, главата му вече се замайваше.
— Бяс беше невероятен в двубоя днес. Бърз, уверен, смъртоносен.
— Такъв си е Бяс.
Лицето на Телорс се отпусна в усмивка.
— А дали е могъл да победи Волтан?
— Ясно… говорили са ти за миналото. Истината е, че всъщност не знам. В разцвета на силите си и двамата бяха страшни бойци. Като се замисля… Ако трябваше да заложа всичките си пари на някого, щях да избера Волтан. Но ако трябваше някой да се бие за моя живот, щях да избера Бяс. Отговорих ли на въпроса ти?
Бейн се килна на стола, стаята се завъртя пред очите му. Телорс се подхилваше.
— Момко, най-добре е да си лягаш. Уморен съм, не мога да те нося догоре по стълбата.
7.
Бейн се носеше в море от сънища, лица и гледки се мяркаха в съзнанието му, сливаха се, променяха се. Виждаше майка си, после Ворна, остарелия ловец Паракс, гладиатора Фалко… Човешкият поток беше нескончаем. Опитваше се да ги докосне, но пръстите му преминаваха през тях и образите се разкривяваха, сякаш бяха от вода.
Събуди се облян в студена пот и отметна завивката. В стаята беше мразовито, капаците на прозореца бяха заледени.
Щом седна на леглото, изпъшка от усещането, че в главата му блъскат нажежени чукове. Побърза да се облече и да излезе от стаята. В кухнята Кара помагаше на дебелата Гирта да измият съдовете след закуската.
— Успа се — каза му момичето. — Да ти препека ли филии от вчерашния хляб?
— Ще ти бъда благодарен.
Туптенето в главата му отслабваше, но зад очите се настани тъпа болка. Той седна до масата и разтри слепоочията си. Вените под кожата бяха твърди като медна жица. Гирта сложи билки в една марля, уви я като торбичка и я потопи в чаша с вряла вода. В кухнята се разнесе приятно ухание. Тя сложи чашата пред него.
— Почакай да се накисне и го изпий. Ще ти олекне.
Бейн се усмихна насила.
— Толкова зле ли изглеждам?
— Прекалено си блед, но под очите имаш тъмни кръгове, оставени от уисге.
И му се ухили. Бейн си потърка очите. Уж си бе позволил само няколко глътки снощи, но питието наистина беше много силно. Все едно гълташе огън.
След няколко минути Кара му донесе горещи филии, намазани с масло. Бейн ѝ благодари и допи отварата. Гирта беше права — главата му започна да се прочиства почти незабавно.