— Къде са Бяс и Телорс? — попита той.
— Закусиха преди час и излязоха да тичат — отговори Кара. — Телорс заръча да не те будим, защото си пил уисге. — В погледа ѝ имаше укор. — Дядо казва, че гладиаторите не бива да си позволяват силни питиета. Казва, че са като отрова за тях.
— Той е много мъдър — отбеляза Бейн.
— И повече няма да се бие. Никога.
— Радвам се да чуя това.
Кара се обърна към Гирта.
— Вчера беше ужасно, нали? Седим тук и не знаем дали дядо… Ужасен ден!
— Но днес вече не е толкова страшно — подхвърли Бейн.
— Днес е рожденият ми ден — похвали се Кара. — Навършвам четиринайсет. С дядо ще отидем в града. Ще ми купи кон. Не някакво пони! Истински кон. И ще купим още добитък. Дядо вече е богат. Затова няма нужда да се бие отново.
Докато Бейн си дояждаше закуската, Бяс и Телорс се върнаха тичешком и той погледна през прозореца. Телорс му махна с ръка и се облегна на перваза.
— Младите не умеят да пият — подигра му се.
— Не е от пиенето — отвърна Бейн. — Не можах да мигна от твоето хъркане.
Телорс пръсна сняг към него и се обърна да погледне ездача, който доближаваше двора. Мъжът имаше скъпо наметало, обточено с хермелин, и скъпи зимни ботуши за езда. Конят му беше породист и си личеше, че се грижат добре за него. Бяс тръгна към госта, а Бейн попита Телорс:
— Кой е този?
— Ако се съди по бродирания на наметалото му орел, трябва да е от цирк „Палантес“.
Телорс също тръгна към конника. Бейн се премести в голямата стая и седна при огнището. Главоболието стихваше, но се чувстваше твърде немощен. Креслото беше дълбоко и удобно и той изпъна крака и затвори очи.
— Имаш посетител — каза Бяс.
Бейн седна по-изправено. Високият едър мъж, който започваше да напълнява, му кимна сдържано. Бейн надуши парфюм.
— Аз съм Джайн, Пръв роб в цирк „Палантес“ — представи се непознатият с напевен глас. — За мен е удоволствие да се запозная с тебе.
Бейн стана и стисна протегнатата ръка. Пръстите на мъжа бяха вяли, дланта — влажна.
— Гледах твоя двубой вчера — продължи Джайн. — Ти беше великолепен. — Бейн мълчеше и чакаше. — Говорих с Персис Албитан за тебе и му предложих да откупим договора ти. Казано направо — цирк „Палантес“ иска да поеме покровителството над тебе.
— Покровителство ли?
— Искат да се биеш за тях — обясни Бяс.
— Щом подпишеш, ще получиш петстотин жълтици. Гарантираме ти най-малко двеста жълтици след всяка победа. Разходите по настаняването и личните ти нужди също ще бъдат поети от цирка, ние ще ти осигуряваме оръжията и бронята.
Бейн погледна Бяс.
— Това добро предложение ли е?
— Приемливо. Нищо повече.
— Какво би ме посъветвал?
— Да го обмислиш много внимателно.
Бейн пак се вторачи в мъжа от „Палантес“.
— Ще ви отговоря утре.
— Няма да получиш по-добро предложение от други — увери го Джайн все така усмихнат.
— Утре — повтори Бейн.
— Да, да, разбира се. Както вече казах, за мен е удоволствие да говоря с тебе. Поздравления за победата. — Джайн пристъпи към Бяс. — Поздравления и за вас, почитаеми господине. Всички бяхме убедени, че Воркас ще стане Пръв гладиатор. Вие ни показахте колко сме се заблуждавали.
— Довиждане — гласеше краткият отговор на Бяс, който му отвори вратата.
Гостът излезе невъзмутимо, яхна коня си и потегли.
— Нали ти казах — подхвана Бяс, — че в „Палантес“ няма да тъгуват дълго. Винаги има още някой боец, когото могат да изстискат като мокро пране.
— Този не ми допадна — призна си Бейн. — И все пак неговото предложение ме доближава към… целта.
— Няма спор — съгласи се Бяс. — В техния цирк дисциплината е строга, наставниците си знаят работата, удобствата са предостатъчни — имат свои бани, масажисти, хирурзи. Дори поддържат собствен бардак само за гладиаторите и собствениците. Ще ти наемат дом, ще плащат на слугите, дори ако са четирима, ще имаш и личен наставник.
— Описваш всичко много примамливо — каза Бейн. — Ще ми изброиш ли и причините да им откажа?
— Не се сещам за нито една, момко. Ти мечтаеш за отмъщение. Това ще ти помогне да се подготвиш. Или някой ден ще умреш на арената.
— Цирк „Палантес“ искаше смъртта ти — напомни Бейн.
— Така е, искаха да умра. Но не влагаха никаква злоба в това. Подтикваше ги само бездушният стремеж да спечелят повече пари. Такива хора заслужават не омраза, а презрение. Ако можех да си върна младостта, нямаше да се бия отново за тях. Но сега говорим не за мен, а за тебе. Ти нямаш никакви подбуди да презираш „Палантес“. Вече знаеш какви са и какво можеш да очакваш от тях. — Бяс прекрачи към вратата на стаята. — Време е да се изкъпя и да се преоблека, за да заведа Кара в града. Ти помисли за всичко, което ти казах. Обсъди го с Персис. Не се съмнявам, че и той ще дойде тук след не повече от час.