— Твоите услуги ще ни излязат скъпичко — каза Хорат, — но същото важи за всяко ценно нещо на този свят. Добре, ще поговоря с Бяс. Убеден съм, че за цирк „Окциан“ ще е радостно събитие да го наеме.
Той се надигна и загърна раменете си с наметалото. Пак си стиснаха ръцете и излязоха в бледата светлина на зимния ден. Бейн попита Персис:
— И какво ще правиш с всички тези пари, които спечели?
— Намислил съм да купя слон — щастливо си призна дебелакът.
Бяс все мърдаше на креслото, сякаш му беше неудобно. Телорс бе изпружил крака пред себе си.
— Е, какво ще кажете? — не се стърпя Бейн. — Искате ли тази работа?
— Аз съм склонен да приема — каза Телорс. — А ти, Вани?
— Не знам… Иска ми се пак да видя Каменград, а и там ще мога да запиша Кара в добро училище, за да се подготви за живота в големия град.
— Но?… — подкани го Телорс.
Бяс се усмихна със стиснати устни.
— Уж искам да го направя с почтени подбуди, а дълбоко в душата си знам, че така посвоему ще си го върна на „Палантес“ за подлостта.
— Не виждам нищо лошо в отмъщението — насърчи го Телорс.
— То помрачава духа — промълви Бяс, впил поглед в очите на Бейн. — Какво ще направиш, ако откажа?
— Ще остана тук с надеждата, че ще склониш да ме обучаваш и занапред. Вярвам, че си ненадминат и че ще науча от тебе повече, отколкото от всеки друг.
— Не е така, Бейн. Обучението не стига. От двубоите ще научиш много повече. Нека обаче сме наясно с нещо от самото начало — ти имаш дарба на боец, силен дух и вродена бързина. Може би притежаваш заложбите да станеш велик воин. Още не мога да преценя. Но знам, че трябва да се трудиш дълго, преди да си способен да осъществиш своето… намерение. Ако се съглася да те обучавам, искам да дадеш дума, че няма да прибързваш в стремежа си към тази цел, докато аз не ти кажа, че си готов.
— Не знам дали мога да ти обещая това.
— Ако не можеш, пътищата ни ще се разделят.
— По-лесно ли ще се разберете без мен? — намеси се Телорс. — И двамата май говорите много заобиколно.
Бяс изгледа Бейн и не каза нищо. Бейн се обърна към Телорс.
— Един мъж от Каменград уби жената, която обикнах. Аз бях там. Видях как мечът му се заби между ребрата ѝ. Зарекъл съм се да го намеря и да го убия.
— Разбирам те — каза Телорс. — Но защо увъртате така?
— Онзи мъж е бил Волтан — натърти Бяс.
— Тъй ли…
Телорс се почеса по брадата, отметна шава и се вторачи в тавана.
— Знам, че е добър боец — каза Бейн.
Телорс се засмя.
— За да бъде само добър, трябва да се лиши от способностите си наполовина. Не ти ли е хрумвало просто да го издебнеш и да забиеш нож в гърба му?
— Не. Искам да се бия с него.
— Виждал съм стотици бойци — започна Телорс. — Способни, некадърни, невзрачни. Някои от тях дори бих признал за велики. Но до ден-днешен съм виждал само двама, чиито дарби ги доближават до божественото. Единият е Вани, другият — Волтан. Такива мъже се появяват рядко, младежо. Те стават легенди приживе. Преди години Волтан трябваше да се бие срещу млад претендент за славата. И някой успя да сипе отрова във виното му. Волтан едва не умря. И след два дена — изпосталял, отслабен от треската — излезе на арената и уби противника си.
— Не ме е грижа колко е добър — наежи се Бейн. — Щом го срещна, ще го убия.
Телорс сви рамене и погледна Бяс.
— Какво ще кажеш?
— Ще приема… ако чуя обещанието ти — каза Бяс на Бейн.
— Кога ще знаеш дали мога да изляза в двубой срещу него?
— След година. Може би две.
Бейн поседя мълчаливо.
— Така да бъде. Обещавам ти да чакам най-много две години. След това сам ще реша как да постъпя. Съгласен ли си?
— Достатъчно е — кимна Бяс.
— Липсваше ми Каменград — сподели Телорс. — Има един несравним бардак до булевард „Габилан“. И раят не може да предложи нещо по-хубаво от една нощ там.
— Споразумяхме се — каза Бяс. — Ще дойдем с тебе в Каменград.
Бануин излезе от Голямата библиотека и тръгна между дърветата по белия чакъл на алеята към изкуственото езеро. Седна на любимата си извита каменна пейка под висока върба. Гъвкавите клони се спускаха навсякъде около него като зелен воал и сякаш галеха тревата. Сред тази кротка красота му се струваше, че е попаднал в съновидение, отърсваше се от грижите и тревогите на този чужд свят. През дългите години на детството си си бе представял как ще намери покой тук. В дните на най-тежко отчаяние се пренасяше мислено тъкмо в този парк. Когато Форвар и останалите го измъчваха, се виждаше мислено как е избягал от тях на това място.