— Уж всички келтои сте безумно смели, неукротими бойци — укори го Сенкра. — Разочарован съм от тебе. Добре, тогава да поговорим за трудовете на Хабидес и за Желязното правило.
На връщане към Библиотеката Бануин сякаш преживя отново разговора. Той беше гражданин на Каменград, не келтой. Чувстваше се уязвен, че дори тук му натякват недостатъка да произхожда отчасти от племената.
Бялата сграда на Библиотеката беше огромна, петдесет великански колони крепяха двеста помещения под купола на покрива. Навсякъде имаше прекрасни статуи, релефите по стените не им отстъпваха по изящество. Бануин изкачи четирийсет и двете стъпала към главния вход и влезе в Залата на природата. Тук на поставки и пиедестали бяха изложени десетки препарирани животни и птици. Грамаден слон, чието тяло беше обрасло с козина, стоеше в дъното с вдигнат хобот. Бивните му бяха по-дълги от десет стъпки. Имаше крокодили, костенурки, няколко мечки, сред които вероятно и животно албинос, защото беше бяло. Тук можеха да бъдат видени същества от далечни земи — кон на ивици, колосален петнист лъв и тревопасно с неимоверно дълга шия. То бе показано стъпило на задните си крака, мъртвите му бърни сякаш отхапваха листа от изкуствено дърво, сложено в галерията на втория етаж.
Бануин се качи на третия етаж в Античния раздел. Щом влезе, забеляза учудено четирима младежи в ъгъла. Те го огледаха внимателно и продължиха да си шепнат.
Той взе един свитък от рафтовете, на които бяха сложени ръкописите за народа келтой, и се настани до малка маса, опряна в стената. Разгърна предпазливо свитъка и се зачете. Авторът бе починал преди повече от две столетия, а в писанието му за келтоите имаше всевъзможни груби отклонения от истината. В един от разделите разказваше за принесени в жертва хора и човекоядство, към което според него били пристрастени племената. Бануин не бе чувал никога което и да е племе от келтой да е извършвало човешки жертвоприношения. В този ръкопис не намираше безпристрастието на учен. Сложи го на мястото му и взе друг.
В това съчинение бяха разгледани и вярванията на племената, споменаваше се и за преклонение пред дърветата. Авторът заявяваше съвсем сериозно, че келтоите са като деца, неспособни на интелектуални постижения, защото вярвали, че гръмотевиците са породени от богове, удрящи по щитовете си. Изтъкваше обаче, че ако бъдат подчинени на строги правила, те са подходящи за роби.
Бануин сложи и този свитък на рафта. Взе друг, избелял от времето, който се беше изсулил от нишата си. Хвана го много внимателно. Краищата на крепящата го панделка бяха оръфани. Този текст описваше сухо някакъв ритуал на келтоите — друид благословил земята на селянин, чиито посеви оставали безплодни през трите години, откакто обработвал земята. Друидът казал, че на тази земя преди век имало битка и духът бил избягал от нея. За да го върне, друидът се погрижил там да се състои сватбено пиршество. Стотици хора от племето се отзовали на поканата, танцували и пеели, веселили се цял ден и до късно през нощта. Написалият бележката търговец от Каменград бе добавил послепис — на следващата година селянинът събрал богата реколта от тази земя.
Този текст беше пестелив, убедителен и озадачаващ. Търговецът не коментираше видяното, а само го описваше подробно. Бануин искаше да прочете целия свитък, но долови как напрежението в голямата зала се засилва. Негов източник беше групичката, която си шушукаше в ъгъла. Имаше и страх, но надделяваше силната тъга. Бануин вече само се преструваше, че чете. Съжали, че не може да напусне тялото си, за да чуе разговора. Тук това беше непосилно. Трябваше да се намира съвсем близо до върбата, за да го направи.
Колкото и да се заслушваше, не различаваше думите. Накрая четиримата станаха. Бануин се вглъби отново в свитъка, но вдигна глава, когато минаха покрай него. Вървящият последен висок и красив младеж с къса черна коса поспря при масата.
— Ти ли си Бануин Целителя?
Бануин посърна. Бе помогнал на наставника си Сенкра, като го избави от огромен гнойник на гърба. Оттогава старецът го помоли два пъти да лекува негови приятели. Бануин не издаваше дарбата си — използваше компреси с ароматни билки като мента или лавандула. После затваряше очи за малко и изцеляваше с вродените си сили. Двамата възрастни приятели на Сенкра се мъчеха от възпаление на ставите. Сега му се искаше никога да не е прибягвал до дарбата си, защото предпочиташе да не се набива на очи. Стремеше се само към спокойствие в почти пълна неизвестност.
— Имам някои знания за билките — отговори той, — но не са много задълбочени.