— Наричаш се лечител — забоботи глас като далечна гръмотевица. — Какво лекуваш?
— Господарю, мога да облекча всякаква болка — увери го Бануин — и да изцелявам различни болести.
— Всякаква болка ли?
— Да, господарю.
— На колко години си?
— Двайсет и една, господарю.
— Двайсет и една… — повтори мъжът с червената роба. — Къде си придобил такива смайващи умения? В университета ли?
— Не, господарю. Роден съм сред хората от племето риганте. Майка ми е лечителка, от нея научих тайните на билкарството. Тя ми предаде и уменията си в разпознаването на болестите.
С измъчена гримаса мъжът опря лакти на масата.
— И каква е според тебе болестта ми, лечителю Бануин?
— Господарю, вие страдате от тежък оток, в тялото ви се натрупват течности, а това е признак, че сърцето, черният дроб или бъбреците не са в добро състояние. Налага ли ви се да спите облегнат?
— Да. Задушавам се, ако легна.
— Значи сърцето ви е отслабнало, господарю.
— А могат ли твоите… билки да му върнат силата?
— Мога да ви излекувам за десет дни — обеща Бануин.
— Десет дни?! Убеден ли си в това?
— Да, господарю.
— Ами ако ти кажа, че провалиш ли се, очите ти ще бъдат избодени с нажежени шишове, езикът ти ще бъде изтръгнат от устата, а ръцете и краката ти — отрязани? Ще запазиш ли своята самонадеяност?
Думите бяха изречени със смразяваща наслада, но Бануин продължи да се взира в студените очи срещу себе си.
— Измъчва ви болест, господарю. Аз мога да я излекувам — каза той тихо. — Не лъжа. Както не е лъжа и твърдението ми, че моят наставник Сенкра не принадлежи към Култа. Лъжец е онзи, който го е набедил. Често е говорил пред мен за глупостта на поклонниците на Култа. Също и за възхищението си от вашите дела, господарю — излъга невъзмутимо Бануин.
— Да не намекваш, че ще ме излекуваш само ако освободя твоя наставник?
Думите сякаш увиснаха заплашително във въздуха и Бануин знаеше, че правилният отговор е един-единствен.
— Не, господарю. Ще ви излекувам, защото това е по силите ми. Само казвам, че Сенкра е невинен.
— Ще проверя този случай. Какви билки ти трябват?
— Семена от гърлица и листа от някои цъфтящи растения като невен. Също и листа от коприва. Освен това и масло, ароматизирано с лавандула. Ще се върна утре с тези съставки, за да започна лечението.
Наладемус се надигна тежко.
— Моите стражници ще дойдат с тебе и ще се върнеш тук с билките след не повече от час. Лечението ще започне още тази вечер.
Само след два часа въведоха Бануин в разкошните лични покои на Наладемус — старшия жрец на Каменград. Плюшени завеси скриваха прозорците, неизброимите масички и лавици бяха украсени със злато и сребро. Всички дивани бяха тапицирани с богато извезана коприна, позлата лъщеше дори по лампите.
Наладемус седеше на диван, тялото му подпряно отвсякъде с възглавници. В светлината на лампите кожата му приличаше на восък. Сега не носеше червената роба и плътта на раменете му изглеждаше немислимо опъната и раздута.
Бануин сложи пакета с билките на близката масичка.
— Набави ли всичко необходимо? — попита Наладемус.
— Да, господарю, макар че аптекарят се уплаши до полуда, защото бях придружен от Рицари.
— Има полза и от ужаса — увери го жрецът. Двамата стражници стояха мълчаливо до вратата. — Ти каза, че ще използваш и семена от гърлица.
— Да, господарю. Те ще помогнат на сърцето ви.
— Научих, че тези семена са смъртоносна отрова.
— Така е — потвърди Бануин. — Ако се прекали с тях, болният ще умре. Но аз няма да прекаля.
— Не се шегувах за нажежените шишове. Надявам се, че разбираш това.
— Разбирам. А аз ви моля да разберете, че се нуждаете от спокойствие. Вашето тяло е претоварено и това изтощава сърцето ви. Какво ви предписваха вашите лекари?
— Все ми пускат кръв, досега ме накараха да погълна и цяла кофа гнусни отвари. Сега ти ще поискаш да преглътна още една…
Бануин стри няколко семена, смеси ги с прах от цвят на лайка и бъз и сложи сместа в чаша вода. Поднесе чашата на Наладемус и той изпи всичко на един дъх.