— Съжалявам.
Колко слаба и нелепа беше тази дума…
— Не ми говори, че съжаляваш. Покажи ми!
Светът се завъртя като вихър. Бануин отвори очи. Още седеше на балкона. Нямаше бръшлян по рамката на вратата, нямаше гаснеща жарава в каменен кръг.
Но ръцете му ухаеха на пръст.
През следващите три дни Наладемус се чувстваше все по-добре, но на четвъртия го налегна непоносимо главоболие. Бануин чу трясъка на захвърлени съдове, изкрещените към някакъв слуга ругатни. Хукна по коридора към покоите му.
— Ще ти извадя очите, говедо кьопаво! — изрева жрецът на слугата, който се присвиваше до вратата, закрил главата си с ръце.
Бануин усети яростта му като удар и едва не се дръпна заднешком от прага. Но вместо да избяга, се вкопчи в чувството, укроти го и го върна към Наладемус променено. Старшият жрец на Каменград стърчеше над слугата и стиснатите му юмруци полека се отпуснаха. Поклати грамадната си глава.
— Махай се! — заповяда на втрещения мъж. — Хайде, да те няма.
Слугата се измъкна от стаята и изтича по коридора. Наладемус се обърна към Бануин.
— Главата ми се ще пръсне.
— Седнете, господарю. Ще облекча болката.
Туловището на жреца потъна дълбоко в мекото кресло и Бануин мина зад него. Наладемус се скова от безпокойство.
— Господарю, няма да ви сторя зло — тихо каза Бануин и докосна с пръсти слепоочията му.
Затвори очи, извлече болката и помогна на скованите мускули на шията и раменете да се отпуснат.
— Така е добре… — прошепна Наладемус. — Болката почти я няма.
— Господарю, опасявам се, че може да съм допуснал грешка. Някои от билките имат и друго въздействие. Понякога причиняват главоболие, и то силно. Ще намаля количествата.
Бануин се отдръпна, но Наладемус му посочи отсрещното кресло.
— Имаш забележителни умения, младежо. Как да покажа благодарността си?
— Господарю, вие вече освободихте Сенкра. С ваше позволение ще остана още два дена, за да се уверя, че сте напълно възстановен, после ще се върна към учението и работата си в университета.
— Ще останеш тук, Бануин — натърти жрецът. — Ще получаваш щедро заплащане, а колесница ще те откарва в университета, когато пожелаеш.
— Благодаря, господарю — отвърна умърлушеният Бануин.
— Сега ми кажи какво знаеш за Бендегит Бран.
Бануин зяпна.
— Защо, господарю?
— Той пристигна в града преди десет дни като гост на императора. С него е и един грубиян — пълководецът Фялок, придружавала ги е почетна стража още от Гориаса. Настанени са във вила над залива. Предполагам, че ще се срещна с тях, затова ще съм ти признателен, ако науча повече за тях от тебе.
Бануин се опомни.
— Господарю, Бран е брат по майка на нашия крал Конавар. Освен това е генерал на Конните стрелци и управлява северните земи на племето панони. Добър е по душа, винаги се е отнасял много мило с мен и майка ми.
— Женен ли е?
— Да. Когато потеглих от Кайр Друаг, имаха две деца.
— Какво ще ми кажеш за неговите амбиции? Стреми ли се към властта?
— Не ми се вярва, господарю. Той е предан на Конавар. Позволявате ли да попитам защо императорът ги е поканил тук?
— Само императорът знае това, Бануин. А не обикновени слуги като нас двамата. — Бануин мигновено долови затаения в думите гняв. — Що за човек е Фялок?
— Той е могъщ воин… и може би най-силният мъж в земите на цялото племе риганте. Макар и на повече от пет десетилетия, още е страховита гледка. Висок е шест стъпки и половина, раменете му са огромни. В битките е свиреп, храбър и безмилостен. Фялок е един от тримата генерали, които командват Железните вълци — тежката конница на Конавар.
— Харесваш ли го?
— Господарю, той не буди симпатия у околните. Все пак не съм настроен срещу него.
— Според тебе и той ли е верен на Конавар?
— Всеотдайно. В младостта на Конавар са били врагове. Обичали едно и също момиче, тя избрала Конавар. Но поне от двайсет години са неразделни приятели.
— Какво мислиш за Брефар?
— И той ли е тук?
— Не, но съм чувал неведнъж за него.
— Брефар е леърд на Трите потока, той също е брат по майка на Конавар. Много умен мъж.
— Май дочувам някакво „но“ в гласа ти…