— Според мен той смята, че би трябвало да му възлагат по-сериозни задължения. Оплаква се на всеослушание, че подценяват способностите му.
— А така ли е? — тихо попита Наладемус.
— Не бих казал, господарю. Всеки път, когато Конавар му е възлагал важна работа, нещо е потръгвало зле. Брефар неизменно обвинява други за неуспехите си и не желае да признава своите грешки.
— Интересно — промърмори Наладемус. — Благодаря ти за отговорите. Сега имам работа. Ще заповядам пред портата да те чака колесница, за да отидеш в университета. Моля те да предадеш моите най-добри пожелания на Сенкра.
Бануин се поклони и излезе от покоите на старшия жрец.
След час вървеше по централния коридор в университета. Излезе в Парка на Фесус. Ръмеше, но той не обръщаше внимание на капките, докато тичаше по бялата пътека към върбата. Пъхна се между провисналите клони, седна на извитата каменна пейка и освободи съзнанието си. Духът му се издигна над града. Понесе се бързо над водата и се зарея над изисканите вили с изглед към залива. Прелиташе през тях една след друга в търсене на своите сънародници.
Накрая ги видя да се разхождат по терасите на врязана в склона градина. Бран изглеждаше разтревожен, красивото му лице бе застинало мрачно, докато слушаше спътника си. Фялок като че беше остарял, в стегнатата на плитка руса коса имаше бели косми, в увисналите мустаци също. Бануин се зарадва, че е близо до тях, и в този миг разбра колко му липсват родните планини. Искаше му се да чуе разговора им, но реши, че е непочтено, и се върна в тялото си.
Отвори очи. Тъмнокосият Марон се беше навел над него.
— Помислих, че си припаднал — отдъхна си младежът. — Добре ли си?
— Всичко е наред.
— Очаквахме най-лошото, защото ти все не се връщаше. После Сенкра се прибра и ни каза, че си се застъпил за него пред самия Наладемус. Ти направи голямо добро, Бануин.
— Той беше невинен. Аз само обясних това на Наладемус.
— Скромността подхожда на героите — каза Марон. — Баща ми все ми го втълпява. Хайде да отидем в библиотеката. Ще ми разкажеш за приключенията си.
8.
Бендегит Бран спря и се поклони ниско на императора. До него огромният пълководец Фялок направи същото. Бран се изправи и посочи на Фялок да излезе напред с красиво резбованата дървена кутия.
— Нося ви поздрави от моя крал — каза Бран на императора. — И дар от него.
Седналият на позлатен трон император кимна на пълководеца да застане пред него. Бран забеляза, че тримата телохранители в посребрени брони стоят напрегнати близо до повелителя си, готови да се нахвърлят при първия признак за коварство. Това не го учудваше. Фялок беше могъщ мъжага, сините му очи гледаха сурово, а отдавнашната му омраза към Каменград беше всеизвестна. Самият Джасарай като че оставаше невъзмутим. Фялок отвори капака на кутията. На кадифеното дъно беше сложен изработен от истински майстори кинжал с острие от сребриста стомана и със златна дръжка, по която искряха светлосини скъпоценни камъни. В дръжката беше инкрустиран огромен черен опал, оформен безупречно като глава на пантера. Джасарай протегна ръка и взе кинжала. Според Бран оръжието имаше нелеп вид, хванато от старческата ръка, и в този миг проумя защо войниците на Джасарай са наричали някога своя пълководец Книжника. Изобщо не приличаше на войнствен император и в този момент — кльощав, с леко отпуснати рамене, оредяваща коса и продълговато и мършаво лице. Неосведомен човек би го помислил за философ или учител, а не за най-талантливия генерал в историята на Каменград.
— Очарователно изделие — каза Джасарай на Бран, все едно не виждаше Фялок. — Моля те да предадеш благодарностите ми на своя брат Конавар.
Бран се вгледа в очите му и за миг се поддаде на страха. Прозря острия ум на мъжа, който седеше на трона.
— Моят брат помоли да ви предам, че си спомня с топлота за времето, когато е участвал във вашия поход срещу племето пердии, и за него ще бъде много радостно да научи, че сте в добро здраве.
— Да, здрав съм, почитаеми Бран. Както научих, същото не може да се каже за него. Възстановява ли се от раните си?
— Ваше величество, не предполагах, че новината е стигнала и до вас. Конавар е добре, раните му са леки. Убийците обаче имаха по-злощастна участ. Той уби трима със собствените си ръце. Четвъртият беше заловен и разпитан.
— Не искаш ли да кажеш „изтезаван“? — попита Джасарай, който още разглеждаше кинжала.
— Не, ваше величество. Имаме друид със забележителна дарба. Той поговори с пленника и изтръгна истината от него.