— Аха… истината. И какво гласеше тя?
— Той и останалите са били наети от един търговец, за да убият краля.
— Лукави същества са тези търговци — отбеляза Джасарай и сложи кинжала в кутията. — Ламтят само за пари. Прав ли съм в догадката си, че кралят е отхвърлил негово предложение за сделка?
— Все още не сме научили, ваше величество. Търговецът избяга през морето и се укри в земите на Каменград.
— Е, трябва да ми кажеш името му и аз ще се погрижа да бъде издирен и съден. — Джасарай стана от трона. — Мои служители ще ви заведат в покоите, където ти и твоят придружител можете да се изкъпете. Днес следобед ще бъдете мои гости на стадион „Окциан“. По-късно ще имаме време да говорим и за политика.
Бран се поклони отново. Изчакаха императорът да излезе от тронната зала. Един от телохранителите взе кутията с кинжала, друг тръгна пред Бран и Фялок към определените за тях стаи. Щом влязоха, Бран се отпусна в широко кресло, а Фялок свали наметалото, изтегна се на един диван и каза на родния им език:
— Той е студенокръвен човек.
— Така е, а също и голям хитрец. Не му мигна окото, когато говорихме за търговеца. Може и да не е знаел нищо за покушението.
Фялок си замълча. Брат Слънцеднев ги бе предупредил за тайните кухини зад стените, където биха могли да се спотайват шпиони и да записват всяка казана от тях дума.
Пред голямата стая имаше градина и Бран посочи натам. Тръгнаха по виеща се пътека, прилежно настлана с отъпкан чакъл. Спираха да погледат всевъзможните цветя. Бран се огледа и прецени, че тук не могат да ги подслушат.
— Приятелю, ти запази похвално самообладание.
— Може би остарявам и помъдрявам — отвърна Фялок, но още гледаше ядосано.
— Всички тук знаят за тебе и за славата ти като боец. Нищо чудно да са чували и за твоя всеизвестен нрав. Жизненоважно е да пренебрегваш всякаква… неучтивост.
— Знам, Бран. Кълна се в Таранис, нали ми втълпяваше това по целия път дотук!
Бран се усмихна.
— Вярно. Моля те да ме извиниш. Питам се дали и Наладемус ще присъства на срещата.
— Все ми е едно кой ще присъства. Още не разбирам защо Кон прие тази покана. Като нищо могат да ни задържат тук за заложници.
Бран кимна. Продължиха обиколката в градината. Стигнаха до изкуствено езерце с дървено мостче над него. Бран опря ръце на парапета и впери поглед в отражението си. И той като Фялок не се радваше на пътешествието — Гуен и трите им момчета му липсваха мъчително. Все мислеше за тях и се питаше дали малкият Орин е надмогнал страха от ездата и дали най-големият му син Руатан е оздравял напълно след треската. Толкова слаб беше, когато тръгваха… Брат Слънцеднев се грижеше добре за него, но Бран знаеше, че ако момчето се разболее отново, това може да го погуби.
— Не можем да откажем тази покана — бе обяснил Конавар, — за да не изглеждаме слаби и враждебни. Явно Джасарай ще поиска нещо от нас. Отиди да научиш какво е намислил и се върни да ми кажеш.
— Не искаш ли да изпратиш Крилото? — бе попитал Бран. Името на душата на техния брат Брефар беше Крило над водата. — Той борави изкусно с думите и може би ще се радва да отиде в Каменград. Няма нито съпруга, нито синове. И все натяква, че скучае от безделие.
— Ти си по-подходящ. Нека и Фялок тръгне с тебе.
Това решение изненада Бран. Фялок беше прочут с кипящата си ненавист към всичко свързано с Каменград.
— Няма ли да ги оскърбим, братко? След битката на Когдънското поле Фялок отряза главите на трийсетина офицери от тяхната армия и ги набучи на копия по границата. Според брат Слънцеднев само две имена на мъже от риганте са познати на всеки в Каменград — твоето и на Фялок.
— Тъкмо затова искам да отиде — отвърна Конавар. — Но ти грешиш за двете имена. Има и трето. Мнозина от търговците, които искат да спечелят нашата благосклонност, разказват за воин от риганте, който се бие на арените в Каменград.
И Бран бе чувал тези истории, но никога не ги споменаваше пред Конавар.
— Искаш ли да се срещна с него?
— Не. Той сам си избра този живот, лишен от смисъл.
— Аз го харесвах — призна Бран.
Конавар присви очи за миг и се взря изпитателно в лицето на брат си — може би чу укор в думите му. После въздъхна и за малко лицето му се освободи от навъсеното изражение, което Бран бе опознал толкова добре през годините след смъртта на Тей.
— И аз може би щях да го харесвам. Той е едно от многото угризения, които ми тежат. Ако можех да върна годините назад, животът ми нямаше да е същият. Щях да заведа Тей при езерото. И нямаше да има война с паноните.
— Слушай, Кон, тъй и не успях да проумея нещо. Ти си мой брат, обичам те. Но докога ще носиш този товар? Ожени се, наплоди синове. Дължиш го и на себе си… и на нашите хора. Трябва да имаш наследник, Кон.