Брат му се усмихна.
— Бран, ти си мой наследник. А след тебе — твоите синове.
Конавар се загледа през прозореца. Рехави облаци хвърляха петнисти сенки по склоновете.
— Можеш да повикаш Бейн да се върне у дома — каза Бран.
Конавар се извъртя, лицето му отново бе застинало в сурова гримаса.
— Няма да говорим повече за това.
— Както желае кралят — промълви Бран.
Конавар веднага съжали за думите си.
— Извинявай, братко. Очаквах болката да се притъпи с годините, но тя е като цирей на душата ми.
— Проклятие… И аз съжалявам, Кон. Няма да споменавам името му. Е, според тебе какво иска Джасарай от нас?
— Трудно е да познаем. Има си много грижи. Заради войната на изток по-голямата част от армията му е далеч от Каменград. От брат Слънцеднев научих, че сега там има повече Рицари, отколкото верни на императора войски. Поне на пръв поглед Джасарай разчита Наладемус също да му е предан… и може би е прав. Но политиката в Каменград е оплетена. Ако се появят пратеници на риганте, ще смутят мнозина и може би ще отвлекат придирчивото им внимание от сраженията на изток. По-накратко казано, братко — не знам…
Бран беше в Каменград вече от десет дни; настаниха ги с Фялок във вила южно от града, докато чакаха аудиенция при Джасарай. Ето че се срещнаха с императора, но още не бяха говорили сериозно.
Един слуга дотича при тях по пътеката.
— Господа, банята е готова. Пренесохме и дрехите ви от вилата. Позволих си да ги дам за пране, без да ви попитам. В момента съхнат.
— Много сте услужливи — каза Бран.
Банята се оказа дълга четирийсет стъпки и ваната всъщност беше басейн, който можеше да побере четирийсетина души. Бран и Фялок се съблякоха, облегнаха се удобно и се отпуснаха в ароматизираната вода. Фялок въздъхна и се потопи целият. Подаде глава над повърхността с пръхтене, водата се стичаше от сплетената му коса и леко посребрените дълги мустаци. Бран се ухили.
— Тяхната упадъчност ще те поквари.
— Затова пък болките в гърба ми олекват. Вече не съм в първа младост. Не оздравявам бързо.
Мързелуваха дълго в басейна. Накрая се появиха двама слуги с горещи кърпи. Двамата риганте излязоха от водата, изсушиха се и отидоха в масажната зала, където ги чакаха двама младежи.
Бран легна по корем и усети как по гърба му се излива топло масло. Отпусна се мигновено, а масажистът умело мачкаше и разтриваше мускулите на шията и раменете, за да ги освободи от напрежението. Бран погледна Фялок, който бе затворил очи. След масажа махнаха излишното масло от телата им със заоблени лопатки от слонова кост. Бран и Фялок се облякоха и пак влязоха в отредените за тях стаи. Вече бе поднесена храна — студени печени и пушени меса, сладкиши и две кани. Една с вода, другата с вино. Заситиха се, след това можеха само да чакат кога ще ги повика Джасарай.
— Малко остава това място да ми допадне… — изсумтя Фялок.
Вратата се отвори и влязоха двама войници със сребристи брони.
— Колесницата ви е отпред — каза единият с презрение, което личеше и в погледа му.
Фялок се изправи, доближи го, надвисна над него и го огледа внимателно.
— Не е ли забележително? — подхвърли на Бран. — Помниш ли първата глава на войник от Каменград, която набучих на копие? Досущ като неговата, но този тук е с по-дебел врат. Май ще са нужни два удара, за да го разсека.
Войникът се вцепени и си облиза устните. Фялок му се усмихна.
— Не се стряскай, дребосък. Днес съм в добро настроение.
Хорат посрещна с нисък поклон повелителя и свитата му, които влязоха в Императорската ложа и се настаниха високо над пясъка на арената. Слънцето сияеше ослепително, а стадионът беше почти пълен — дванайсет хиляди граждани на Каменград бяха дошли да гледат днешните двубои до смърт.
Хорат придружи императора до високия тапициран с кадифе стол. С Джасарай дойдоха и двама мъже от племената — единият златисторус хубавец без брада, другият великан с провиснали мустаци. Този колос вдъхваше страх, по голите му ръце се виждаха безброй белези. Хорат си каза, че от него би станал чудесен гладиатор.
Шестима телохранители се подредиха зад императора. Джасарай се облегна на мекия стол и вдигна поглед към Хорат.
— Изглеждаш добре, млади човече.
— Благодаря, ваше величество. Присъствието ви е чест за цирк „Окциан“.
— Искам да ти представя моите гости — Бендегит Бран, един от господарите на племето риганте, и неговия помощник Фялок.