— Научих, че имате деца — подхвана старшият жрец.
— Вече три — похвали се Бендегит Бран. — Момчета. Най-малкият е само на четири месеца.
— Децата са нашето бъдеще. Те са нашите съкровища.
— Така е — съгласи се Бран и пролича, че разговорът му стана по-приятен. — Истинска наслада за душата е да гледаш как растат и се учат. Вие имате ли деца?
— Не, за съжаление. Призванието на жреца означава и отказ от всички плътски желания. Тъжно е и може би затова се радвам толкова на щастието на семейните хора като вас.
Хорат се дръпна встрани. Гадеше му се от сладкия като мед глас на Наладемус.
Още един мъж се появи на входа и телохранителите се дръпнаха да го пуснат. Беше висок и плещест и носеше броня в черно и сребърно. Хорат закрачи припряно към него.
— Господарю Волтан, безкрайно съм ви благодарен, че отделихте време да ни посетите. Вашето присъствие е чест за цирк „Окциан“.
— Донеси ми вино — каза високият воин.
— Веднага — отвърна Хорат, без усмивката му да се промени.
Докато пълнеше един бокал, долови промяна в залата. Телохранителите наоколо изглеждаха неспокойни и смутени, дори императорът се взираше във Волтан. Тръгна към него. В първия миг изглеждаше, че предводителят на Рицарите няма да се поклони, но той наведе глава. Джасарай повика капитана на стражата и той се изпъна пред него.
— Командир Волтан е предан и близък приятел — започна Джасарай — и по запрашеното му наметало мога да позная, че е яздил дълго, за да бъде с нас в този ден. Затова му прощавам, че идва при мен въоръжен с меч. От бързане да поднесе почитанията си вероятно е забравил за оръжието на кръста си. Но какво, бих искал да знам, е твоето оправдание да го пуснеш вътре въоръжен?
— Съжалявам, ваше величество. Няма да се повтори.
— Така е, няма да се повтори. Отстранявам те от служба при мен. Яви се при командира си да му докладваш и чакай да реша съдбата ти.
— Слушам, ваше величество — отвърна капитанът с нисък поклон и отстъпи заднешком.
— Преди да излезеш — спря го Джасарай, — бъди така добър да вземеш и оръжието, за което говорихме.
С бързина, от която Хорат примигна стъписан, мечът на Волтан се появи в ръката му и за миг въздухът сякаш натежа от предчувствието за опасност. После Волтан обърна оръжието с дръжката към опозорилия се капитан, който го взе и излезе. Хорат отиде да поднесе чашата на Волтан, който я взе, без да благодари. Наладемус го представи на гостите и Хорат забеляза как погледът му се впи в могъщия Фялок.
— А-а, да… — проточи Волтан. — Сражавали сте се на Когдънското поле. Чувал съм за вас. Не сте ли вие пълководецът, който обезглави пленените офицери на Каменград и набучи главите им на копия по границата със земите на племето сени?
— Същият — потвърди Фялок.
— Правилна стратегия — намеси се Джасарай. — Ужасът е силно оръжие във войната. Поставянето на главите по границата изпраща ясно и изчерпателно послание към врага, като му вдъхва и страх. А сега да се подкрепим преди главното представление.
Бейн изпъшка, докато Телорс опипваше засегнатото ребро. От дългата четири-пет пръста рана на левия му хълбок се процеждаше кръв.
— Реброто е счупено — установи Телорс. — Късметлия си, Бейн.
— О, да, голям късметлия се чувствам точно сега.
Бейн трепна отново, когато Телорс започна да бърше кръвта.
— Ама че си немарлив! — троснато каза Бяс. — Отделих много часове да гледам Декс и ти обясних колко е пъргав в контраатаката. Прочете ли бележките, които ти оставих снощи?
— Да, прочетох ги — потвърди Бейн. — И не се провалих. Декс е мъртъв, нали?
— Вярно, мъртъв е, но по-добър боец от него щеше да те съсече между ребрата или да те изкорми. Боец като Бракус, да речем.
Бейн неочаквано се ухили.
— Никога не си доволен, а? След предишния двубой ми втълпяваше, че ако се бия така и с Декс, той ще ми отсече главата. А преди него беше смъртно опасният Кеспус. И двамата вече са покойници.
— Момко, стремим се към съвършенството — напомни Бяс.
— Никой не го постига — възрази Телорс. — Знаеш добре това, Вани.
Бяс въздъхна.
— Ако можеше да бъде постигнато, за какво да се стремим към него? Целта е да го доближиш, доколкото е възможно. — Той се взря в Бейн. — Ти се би добре повечето време. Чудесни движения на краката, превъзходно съсредоточаване. Но в самото начало той те подмами с лъжлива атака. Спаси те само бързината ти, но въпреки това той ти счупи ребро. Ако ударът беше още малко по-силен, щеше да ти вкара реброто в белия дроб.
Телорс отвори малка кожена торба с лечителски принадлежности и извади от нея извита игла и тъмен конец. Помъчи се да вдене конеца. Накрая Бейн взе иглата и конеца от ръцете му, вдяна конеца и му върна иглата.