— Очите ми вече не са като на млади години — промърмори Телорс.
— Ами да, остаряваш — подкачи го Бяс.
— По-млад съм от тебе с десет години — не му остана длъжен Телорс.
Бяс му се усмихна.
— Самата истина. — Едрият мъж седна на скамейката до Бейн. — Не ми се сърди, момко. Успя да ме уплашиш обаче. За миг си помислих, че ще те довърши.
— И аз си го помислих — призна Бейн. — Прав си, че не внимавах. Разсеях се, когато видях Бендегит Бран и Фялок с императора.
И изпсува — Телорс стягаше първия шев на раната.
— Смелост, войниче — ухили му се Телорс.
А Бяс го тупна по рамото.
— Е, вече си Четвърти гладиатор, почти си стигнал разцвета на силите си. Справяш се добре, Бейн.
— Достатъчно добре ли?
— За да се изправиш срещу Волтан? Не ми се вярва. Попитай ме пак след три месеца. Ако победиш Бракус, ще поговорим за това.
— Обещах да чакам две години. И спазих обещанието си.
— Има още три месеца — настоя Бяс. — Потърпи дотогава и после решавай какво ще правиш.
Телорс довърши шевовете и сряза конеца над последното възелче.
— Какво те тревожи, Бяс? — попита Бейн. — Кажи ми откровено.
— Момче, сега не е времето да говорим откровено. Иди да се измиеш от потта и пясъка. Поканени сме да отидем при императора и неговите гости.
— Не ми се ще да се срещам с тях — начумери се Бейн.
— Нямаме избор, момче.
Бейн тръгна към вратата в дъното на Оръжейната и влезе в банята. Телорс сложи иглата в кожената торба и се обърна към Бяс.
— Вани, какво те мъчи?
— Момчето е добър боец. Дори много добър — бърз, силен, смел. Но не е готов за двубой с Волтан.
— А защо не му го кажеш направо?
— Няма смисъл. Каквото и да кажа, той ще се бие с Волтан рано или късно. Не искам да го направя неуверен.
— Може и да грешиш за него.
— Да се надяваме, че греша.
— Аз поканен ли съм на срещата с императора?
Бяс прихна.
— Кой ли пък ще иска да говори с грозно копеле като тебе?
Телорс също се засмя и се зае да почисти меча и шлема на Бейн, преди да ги прибере заедно с предпазниците за ръце и набедрениците.
Бейн се върна след няколко минути. Русата му коса беше сресана и вързана на опашка, носеше светлосиня туника, сив панталон и ботуши за езда от най-меката кожа, с която разполагаха обущарите. Колан със сребърна украса стягаше туниката, а на него висеше ловджийски нож с дръжка от гравиран рог.
— Трябва да оставиш ножа тук — каза Бяс. — Никой не влиза въоръжен при императора.
Бейн извади ножа от канията и го даде на Телорс, после двамата с Бяс се качиха по стълбите на втория етаж и излязоха на трибуните. Последните зрители се бяха събрали около изходите, докато Бейн и Бяс отиваха нагоре към Императорската ложа. Неколцина познаха младия гладиатор и извикаха името му. Той им махна с ръка усмихнат.
Страж с посребрена броня ги посрещна пред входа и ги претърси за оръжие. Друг страж ги поведе през коридор и трапезария в голяма зала, недостъпна за простолюдието. Скъпи килими покриваха мозаечния под, покрай стените бяха наредени прекрасно изработени дивани. Императорът седеше на един диван под висок сводест прозорец с пъстър витраж. От двете му страни седяха Бендегит Бран и Фялок. Отсрещният диван беше зает от тежкото туловище на мъж с алена роба, чиято грамадна глава беше обрамчена от бяла грива.
А зад него стоеше Волтан.
Бейн се напрегна, ръката му посегна неволно към празната кания. Бяс стисна китката му и прошепна:
— Поклони се на императора!
Ръцете на Бейн трепереха, но той се пребори със себе си, пристъпи напред и се поклони ниско на Джасарай.
— Хрумна ми, че може би искаш да се срещнеш със сънародниците си, докато ни гостуват в Каменград — каза императорът.
— Ваше величество, признателен съм ви за тази… благосклонност.
— Радвам се да те видя, момко — поздрави го Бран, стана и му протегна ръка.
Здрависаха се. Фялок не помръдна от дивана, само скръсти ръце пред гърдите си.
Джасарай се надигна и хвана Бейн под ръка.
— Искам да те запозная с моя приятел Наладемус.
Бейн се поклони на старшия жрец.
— Твоят двубой, младежо, беше истинско забавление — похвали го Наладемус. — Интересно е да те гледа човек.
— А това е командир Волтан — каза Джасарай. — Той е предводител на Рицарите на Каменград.
— Срещали сме се — ледено каза Бейн.
— Нима? — учуди се Волтан. — Не си спомням.