И Кара се обърна и тръгна по пътеката. Бейн седна на близката пейка. Зашитата рана болеше гадно. Но това беше нищо в сравнение със страха. Кара открай време си беше упорита и своенравна, а сега беше поела по път, по който почти неизбежно щеше да стигне до смъртта. Също като Лия.
Студен ветрец повя в градината, сякаш да напомни, че до зимата не остава много време. Бейн въздъхна, защото си спомни как бе седял с Лия пред къщата на Барус и ужаса след това. Ето че се случваше отново. Копнееше да повярва, че този път няма да е безсилен, че ще предотврати бедата. Знаеше обаче, че се самозалъгва. Ако Рицарите дойдеха да отведат Кара, какво можеха да направят с Бяс, освен да се бият и да умрат? Точно това щеше да се случи.
Горчилката пак заля душата му. Защо през целия му живот всичко му носеше мъка? Конавар го беше пренебрегнал, майка му си беше отишла рано от света, Лия беше убита, Бануин беше скъсал приятелството им… Усещаше неизбежното злощастие.
Не знаеше колко седя, преди да чуе стъпките на Бяс по пътеката.
— Скарахте ли се? — попита наставникът му, когато седна до него.
— Не точно. Просто не стигнахме до съгласие.
— Ще ѝ мине. Каква хубава нощ…
Бейн вдигна глава и погледна звездите.
— Да, хубава е. Я ми кажи — липсва ли ти Гориаса?
— Понякога — призна Бяс. — Но за Кара е добре, че сме в Каменград. Може би скоро някой ще поиска ръката ѝ. Навършва шестнайсет след три дни.
— Трябва да е силен мъж, иначе тя ще го схруска — засмя се Бейн.
Бяс се подсмихна.
— Възпитах я да е самостоятелна, да мисли със собствената си глава. Сега си мисля, че може и да съм се престарал. А ти защо спомена Гориаса?
— Без причина. Просто ми хрумна.
— Тъй ли? — тихо каза Бяс. — Питах се дали не си научил за Персис.
— Какво е станало?
— Арестували са и него, и Норуин преди два месеца. Докарали са ги в Каменград, за да ги екзекутират.
Бейн изпсува.
— Той ми допадаше. Свестен човек.
— Знаеш ли, че накрая цирк „Орисес“ излязъл на печалба? Персис измислил „Игрите на гат“ — надбягвания, майсторска езда, борби. Стадионът винаги се пълнел и той дори забогатявал. — Бяс поклати глава. — Какво го е прихванало, че е станал поклонник на Култа? Не беше глупак. Не може да не е знаел на какъв риск се излага.
— Най-важното е да действаме бързо — тихо каза Волтан, макар че прозорците бяха затворени и ги закриваха дебели завеси. — Войната на изток свърши с победа. Само след месец в Каменград ще се върнат поне десет Пантери.
Наладемус седеше зад бюрото си, ръцете му бяха скръстени на корема. Беше затворил очи и слушаше напрегнато вестите, с които се бе върнал Волтан.
— Как се случи тази беда? — попита той.
— Заради онзи тъпанар! — изсъска Волтан. — Вместо да се възползва от нашите пари, за да привлече наемници или да купи оръжие, Далиос даде огромна сума на един от съперничещите му владетели на съседна страна, за да се ожени за дъщеря му. Похарчи цяло богатство за нечувано сватбено пиршество в столицата си. Всички знатни особи бяха поканени. Богове, направо ми се гади! Този идиот събра там и всичките си пълководци. Барус научи за пиршеството и поведе три Пантери в бърз набег. Опустошиха столицата, плениха Далиос, дочакаха подкрепленията и смазаха всякаква съпротива.
— Пленили са Далиос ли?!
Столът се разтресе от рязкото движение на Наладемус.
— Не се стряскай — успокои го Волтан. — Погрижих се да бъде отровен. Никой не знае, че и ние сме замесени.
— Някой винаги знае — възрази Наладемус. — Прав си, че не бива да се бавим. Когато Пантерите се върнат в Каменград, Джасарай отново ще е неуязвим.
— Остави това на мен. Джасарай ще е труп след не повече от седмица.
— Трябва да изглежда злополука — настоя Наладемус. — Иначе ще пламне нова гражданска война.
Фялок вървеше след Джасарай и Бендегит Бран в сложния лабиринт и се бореше с напиращото в него раздразнение. Бран си бърбореше дружески с императора и май му беше все едно, че всеки следващ завой и проход в лабиринта са досущ като предишните. Високите осем стъпки стени от плътна зеленина сякаш притискаха Фялок и той вече се беше изпотил. Вървеше след Бендегит и Джасарай и едва потискаше паниката си.
Най-сетне стигнаха в центъра на лабиринта, където около голям облицован с мрамор басейн имаше няколко каменни пейки и маси. Фялок си пое дъх. Оттук поне виждаше стените на двореца, балконите и прозорците.
Джасарай седна и покани пратениците на племената да се настанят до него.
— Заповядах да направят това място след един от нашите походи на запад. Почти същият е като лабиринта, който видях в един завзет град.