— За какво е предназначен? — попита с недоумение Фялок.
— За мен е образ на живота — отвърна Джасарай. — Бродим през него, все се питаме накъде отиваме, но твърде рядко имаме шанса да се върнем и да поправим грешките си. Почти всяка нощ идвам тук и обикалям в лабиринта. Помага ми да мисля.
— А на мен ми иде да мина през него напряко с брадва в ръце — изсумтя Фялок.
— Да, въздейства и така на някои хора — призна императорът.
Изведнъж наблизо се разнесе страховит рев. Фялок се обърна мигновено към звука, ръката му се стрелна към празната кания на кинжала.
— Успокой се — каза Джасарай. — Хранят животните ми. Няма опасност. Ще ви ги покажа по-късно. — Утринното слънце се показа над покрива на двореца и освети седящите в лабиринта мъже. — Съжалявам, че ви накарах да чакате толкова дълго, но имах някои по-неотложни грижи. — Императорът потопи пръсти във водата и напръска лицето си. — Надявам се империята да стигне до споразумение с риганте.
— Споразумение за какво? — попита Бран.
— За приятелски съюз. Каменград води войни от три десетилетия — някои бяха срещу външни врагове, други започнаха заради междуособици. Убеден съм, че се нуждаем от по-дълъг период на мир и разбирателство. Според мен и вие вече сте научили колко скъпа е издръжката на армиите. Конавар трябваше да потушава три пъти размирици в кралството си през последните две години — бунтове на норвиите и паноните. На какво се дължаха? На необходимостта да събира налози от населението, за да издържа редовната си армия. Минават година след година, в които войските не са били необходими, и населението се поддава на разочарованието. А ние в Каменград знаем за армията на Конавар, задаваме си въпроса дали ще бъде изпратена срещу нас, затова също събираме налози от населението, за да плащаме на войници. Това носи големи загуби за стопанствата и на двете държави.
— Какво предлагате? — попита Бран.
— Договор за сближаване между нашите народи, който ще ни даде възможност да намалим армиите си. Войната на изток е твърде скъпа за нас, а вече си имаме затруднения и с някои от северните съседи, особено с крал Шард. И той вече издържа редовна армия и имаше няколко сблъсъка с наши войски.
— Шард е могъщ враг — съгласи се Бран. — Първият ми боен опит беше срещу него преди двайсет години. Шард нахлу в нашите северни области и ни нападна заедно с паноните.
— И Конавар ги разгроми — добави Джасарай. — Доколкото знам, баща ти е бил убит в тази война.
— Умря след битката — каза Бран. — Сърцето му не издържа.
— Войната носи много мъка — каза Джасарай. — Презирам я.
— Тогава защо командвате армиите си толкова умело? — подхвърли Фялок.
— Уместен въпрос… за който нямам отговор. Аз бях книжник и учител. Призоваха ме в армията, за да ръководя снабдяването и да помогна в превоза на снаряжението. Оказа се, че имам способности като тактик. Открих, че животът насочва хората към онова занятие, в което могат да се проявят. Аз съм добър войник. Но това не означава, че се наслаждавам на изтреблението и кръвопролитията. Такова прахосничество… Нямам никакво желание да поведа армия към земите на риганте. Империята на Каменград разшири предостатъчно границите си. Стремежът към по-нататъшни завоевания ще е опасен за самите нас. Това е посланието, което искам да предадете на Конавар.
— Да допуснем засега, че се споразумеем — каза Бран. — Какви условия предлагате в този договор и какво ще поискате от нас?
— Неограничен достъп на нашите търговци до вашите земи, безпрепятствено плаване на нашите търговски кораби във ваши води, неограничено строителство на наши селища и пътища в земите на племето сени. В замяна предлагам двайсет хиляди жълтици, за да облекча разходите ви за намаляването на армията и връщането на тези мъже към земеделието и скотовъдството или предпочитани от тях занаяти.
— Значи да ви се доверим, така ли? — изръмжа Фялок.
— Довери се на очите си — отговори Джасарай, без да се засегне. — Скоро ще завърша седмото десетилетие от живота си. Наистина ли вярваш, че искам да потегля на още един поход, да спя в палатки, да настъпвам в дъжд и сняг? Ако толкова жадувах за тези житейски радости, нямаше ли сега да съм в източните земи, за да предвождам нашите армии срещу враговете? Хората се променят с възрастта. Виж себе си, Фялок. Още ли мечтаеш за битки и спане на корава земя?
— И днес мога да се бия не по-зле отпреди.
— За друго те питах.
Фялок въздъхна.
— Не мечтая. Искам кротко да гледам как растат внуците ми.