— Именно. Време е всички да се укротим. Конавар се готви да отблъсне нашествие, което няма да се случи. На Когдънското поле той постигна великата победа на своя живот… и аз не се опитвам да я омаловажа. Дори си позволявам скромната гордост, че имах заслуга в обучението му като пълководец. Но от сражението на Когдънското поле минаха почти двайсет години. Ще заповядам на моите чиновници да подготвят предложенията ни за договора, които ще занесете на Конавар. След това ще очаквам вашия отговор. — Джасарай стана. — Елате да ви покажа моите питомци.
Фялок се намръщи, че пак ще бродят в лабиринта, но императорът избра по-кратък път и скоро се измъкнаха през западния изход. Тук имаше много големи клетки, в които бяха затворени животни от всички краища на империята — огромна черна мечка, два лъва, три пантери с копринена козина. Встрани от тях беше клетката с още един лъв, който имаше твърде необичайни шарки — черни ивици по светлокафявата козина. Фялок се зачуди защо на някой би хрумнало да го боядиса така и попита Джасарай.
— Не е боя — отвърна императорът. — Този звяр е тигър, козината му си е такава. Тигрите са по-едри и бързи от лъвовете, силата им е смайваща. С един удар на лапа може да смаже черепа на бик. С едно захапване може да откъсне крака на човек.
— Защо ги държите тук? — попита Бран.
— Щом войната на изток свърши, ще ги даря на някой от цирковете и тълпите ще гледат как ги пускат на арената и ги убиват.
— На какво разстояние е било превозено това животно?
— Над две хиляди мили. Голямо постижение е, че го докараха живо.
— Не е било лесно — съгласи се Бран. — И разходите сигурно са били огромни.
— Така е.
— Само за да гледа тълпата как ще бъде убито? Според мен и това е прахосничество, ваше величество.
— Може и да си прав — усмихна се Джасарай. — Но само неблагоразумните управници не харчат пари, за да зарадват поданиците си. Доволният народ рядко стига до извода, че е време да свали от власт императора си.
Волтан често казваше, че съжалението подобава на слабаците. За него това беше неоспорима истина. Силните мъже постигат целите си, а слабите се провалят и все обвиняват за поражението си някаква външна сила. Или че късметът се е обърнал срещу тях, или че са станали жертви на злонамереност от страна на онези, които им завиждат. Слабаци — от първия до последния! Все пак въпреки непоклатимите си убеждения Волтан тъй и не бе могъл да се отърве от най-мъчителното съжаление в живота си.
Носеше просто наметало с качулка и сандали и вървеше в сенките на късния следобед към входа на катакомбите — пробити в скалите тунели под Агра, Четвъртия хълм на града.
— Добър вечер, приятелю — поздрави го младият мъж на входа.
— Добър вечер — отвърна Волтан и събра дланите си в знака на Дървото.
— Влез и бъди благословен — каза младежът.
Волтан влезе в тъмния тунел. По скоби на стените горяха факли. Тунелът се разширяваше в кухина с висок таван. Беше хладно. Волтан подмина редица назъбени сталагмити и се присъедини към множеството, чакащо търпеливо в светлината на факлите.
Агенти на Храма бяха открили скривалището на Забулената и тя щеше да бъде заловена на следващия ден. Всичко се подреждаше благоприятно за техния замисъл. До края на седмицата вместо все по-немощния император на трона щеше да седне Наладемус, Дървесният култ щеше да бъде ударен в сърцето, а Волтан щеше да командва армията. На трийсет и седмата си година трябваше само да протегне ръка, за да постигне мечтите си.
За самия него беше странно, че не се вълнува, не изпитва удовлетворение. Това дори го дразнеше, но той си беше такъв открай време. За него щастието и задоволството все предстояха. Някога си казваше: „Когато стана Пръв гладиатор, ще бъда щастлив.“ И в деня на постигнатата цел преживя неописуем прилив на радост. Приливът отмина само за час.
Волтан се провря полека в гъмжилото и седна на една скална издатина. Още се чудеше защо е дошъл тук. „Какво очакваш да откриеш?“ Тълпа от глупаци, които се стремят към смъртта, събрани да слушат слабоумна, която щеше да бъде изгорена на кладата след броени дни. Седеше безмълвно сред тези ходещи мъртъвци и обмисляше подготовката за убийството на Джасарай. Знаеше, че няма безупречни планове, но беше сигурен, че са се предпазили от всички възможни заплахи. Почувства оживлението в тълпата и се изправи.
В отсрещния край на пещерата се появи млада жена със светлосиня роба и черно було. Придружаваха я трима мъже с побелели коси. Хората наоколо вдигнаха ръце над главите си. Волтан направи същото.