Изведнъж Джон съсредоточи цялото си внимание в пая в ръцете си.
— Чувала съм го и преди — продължи Бел. — Мисля, че съм го чела. При това доста скоро.
— Не мога да си представя къде — измърмори Джон, макар да знаеше, че е загазил.
— Това е стихотворение на лорд Байрон! Не мога да повярвам, че се опита да представиш едно стихотворенията на лорд Байрон за свое!
— Ти не ми остави друга възможност.
— Знам, но това не е извинение за открито плагиатство. А аз си мислех, че си написал такива прекрасни думи само за мен. Представи си разочарованието ми.
— Представи си моето разочарование — измърмори Джон. — Бях сигурен, че още няма да си го прочела. Беше публикувано само преди година.
— Трябваше да накарам брат ми да ми го купи. В дамските книжарници не продават неговите творби. Казват, че са твърде колоритни.
— Ти си прекалено изобретателна — измърмори Джон и се облегна назад на лакти. — Ако си бе стояла в дамските книжарници, където ти е мястото, нямаше да се забъркам в тази каша.
— Въобще не съжалявам — каза Бел дяволито. — Вижда ми се доста глупаво да не ми е позволено да чета нещо, за което цялото общество си шушука и всичко това, само защото не съм омъжена.
— Омъжи се — предложи той шеговито, — и тогава ще можеш да правиш каквото си поискаш.
Бел се наведе напред, а очите й блестяха от вълнение.
— Лорд Блекууд, това не е предложение, нали?
Джон пребледня.
— Сега наистина ме притисна до стената.
Бел седна назад, опитвайки се да скрие разочарованието си. Тя не знаеше, какво я бе прихванало, за да говори толкова скандално и със сигурност нямаше идея как очакваше да реагира той. И все пак, да я обвини, че го е притиснала до стената, определено не бе това, на което се бе надявала.
— Все още мисля, че трябва да напишеш стихотворение — най-накрая каза тя, надявайки се, че веселият й тон ще прикрие тъгата в очите й, която не можеше да скрие.
Джон се престори, че сериозно обмисля въпроса.
— Какво ще кажеш за това? — попита той с дяволита усмивка. — Няма нищо по-скъпо за моето сърце, от жена, изцапала с ягодов пай своето лице.
Бел се намуси.
— Това беше ужасно.
— Така ли мислиш? Аз мисля, че е много романтично, особено като се има предвид, че имаш ягодов пай по лицето.
— Нямам.
— Напротив имаш. Точно тук. — Джон протегна пръст и леко докосна ъгълчето на устата й. Остана така за миг, желаейки да проследи контура на устните й, но внезапно се отдръпна, сякаш се бе изгорил. Бе се приближил прекалено много до изкушението. Тя трябваше само да стои срещу него на импровизирания им пикник и цялото му тяло се пробуждаше.
Бел инстинктивно вдигна ръка към лицето си и я сложи на мястото, където я бе докоснал той. Странно как кожата й все още гореше. Още по-странно бе, как усещането бавно се разпространяваше по-цялото й тяло. Тя погледна към Джон, който се взираше в нея гладно. В тъмните му очи тлееше неосъществено желание.
— Тук… тук има толкова много хора, милорд — най-после каза, заеквайки тя.
Джон виждаше, че е нервна. Иначе нямаше да се обърне към него машинално с „милорд“. Той се отдръпна и сведе поглед, защото знаеше, че точно неприкритият му глад я караше да се чувства неудобно. Той пое няколко пъти дълбоко дъх, за да потуши желанието, което го подлудяваше. Но тялото му не се подчини, неспособно да пренебрегне очарователната красавица, която седеше на по-малко от метър от него.
Джон изруга тихо. Това бе лудост. Абсолютно умопомрачение. Изпитваше чувства към жена, с която знаеше, че няма надежда за бъдеще. Той чу гласа на по-големия си брат Деймиън в главата си. „Ти нямаш благородническа титла. Ти нямаш благородническа титла.“ Джон потисна една горчива усмивка. Странно как се обръщаше животът. Той си спечели титла, но душата му бе черна като самия грях.
— Джон? — тихо го повика Бел. — Нещо не е наред ли? Толкова си тих.
Той я погледна и забеляза притеснения й поглед.
— Да, просто се замислих.
— За какво?
— За теб — рязко отвърна той.
— Надявам се само хубави неща — каза Бел, притеснена от мрачния тон в гласа му.
Джон се изправи на крака и й предложи ръката си.
— Нека се разходим из гората, докато слънцето все още грее. Ще водим конете след нас.