За неин ужас Бел кимна. Джон потрепери, когато през тялото му преминаха вълни на желание.
— Обичам усещането за коприна — прошепна той. — Ти също.
— От… от къде знаеш?
— Наблюдавах те, когато получи онзи мехур на петата си. Видях те как сваляш чорапа си.
Бел ахна, шокирана от това, че той я бе шпионирал и все пак странно възбудена от идеята.
— Знаеш ли какво ще направя? — попита дрезгаво Джон, без да откъсва поглед от нея.
Тя поклати глава безмълвно.
— Ще се наведа и ще те целуна през коприната. Ще обхвана тъмното ти зърно с уста и ще го смуча, докато не стане твърда малка пъпка. И когато това вече не е достатъчно, ще повдигна коприненото ти бельо нагоре, докато гърдите ти не са свободни и открити, и тогава ще се наведа и ще започна всичко отначало.
Бел не помръдна, напълно зашеметена от чувствената атака на думите му.
— Какво ще направиш след това? — прошепна тя, напълно наясно с топлината, която се излъчваше от ръцете му върху раменете й.
— Искаш да ме накажеш, нали? — дрезгаво попита Джон, затягайки хватката си. — Но след като попита… Бавно ще сваля всичките ти дрехи, докато не останеш величествено гола в ръцете ми. След това ще започна да те целувам, всеки сантиметър от теб, докато и двамата не затреперим от желание.
Някъде в замъгленото от страст съзнание на Бел се прокрадна неясната мисъл, че тя вече трепери.
— И когато те положа на земята, ще покрия и притисна тялото ти с моето. След което ще навляза в теб много бавно, за да съхраня всяка секунда, докато те правя моя. — Гласът на Джон се прекърши и дишането му стана накъсано, когато през ума му мина образът на Бел с нейните дълги крака, увити около него. — Какво ще кажеш за това?
Бел не обърна внимание на грубия му въпрос. Тялото й бе залято от чувствените образи, които той бе поставил в съзнанието й. Бел изгаряше и го искаше по всички начини. Знаеше, че всичко зависи от този момент, сега или никога, и бе ужасена, че може да го изгуби завинаги.
— Все още не бих те спряла — прошепна тя.
Отказ да повярва и необуздано силно желание преминаха през тялото на Джон, докато грубо я отблъсна от себе си, защото знаеше много добре, че няма да може да устои на изкушението, ако продължи да я докосва дори само още един миг.
— За бога, Бел, знаеш ли какво говориш? Знаеш ли?
Той прокара ръка през косата си, пое дълбоко въздух и се опита да не обръща внимание на болезнената твърдост на тялото си.
— Да, знам какво говоря — извика Бел. — Ти просто не ме слушаш.
— Не ме познаваш. Изградила си някаква романтична представа за беден, ранен герой от войната. Няма ли да е забавно да се омъжиш за истински герой, сякаш изваден от някой готически роман? Е, имам новини за теб, милейди, това не съм аз. И след няколко месеца ще осъзнаеш, че не съм герой и не е особено забавно да си омъжена за обикновен бедняк.
Бел бе завладяна от ярост, каквато никога преди не бе изпитвала и тя се нахвърли върху него, удряйки го безмилостно с юмруци по гърдите.
— Копеле! — извика тя. — Високомерно копеле. Как смееш да твърдиш, че не познавам собственото си съзнание. За толкова глупава ли ме мислиш, че да не мога да видя кой си в действителност? Не спираш да повтаряш, че си направил нещо лошо, но аз не ти вярвам. Мисля, че си измисляш, само за да ме отблъснеш.
— О, господи, Бел — каза той дрезгаво. — Не е това. Просто…
— Да не мислиш, че за мен има значение, че кракът ти е ранен? Да не мислиш, че ме е грижа, че титлата ти не е стара? Нямаше да ме е грижа дори да нямаше никаква!
— Бел — каза Джон успокоително.
— Спри! Не казвай нищо повече. Отвращаваш ме! Обвиняваш ме, че съм разглезена, но ти си сноб. Толкова си обсебен от титлите, парите и социалното положение, че не си позволяваш да вземеш единственото нещо, което наистина искаш!
— Бел, ние се познаваме едва от седмица. Не мога да си представя как си решила, че съм правилният мъж за теб.
Но дори още щом изговаряше думите, той знаеше, че бяха лъжа, защото той също вече бе стигнал до същия извод за нея.
— И аз самата започвам да се питам това — остро каза Бел, искайки да го нарани толкова лошо, колкото той нея.
— Заслужавам го, знам, но скоро ще осъзнаеш, че това, което правя, е правилно. Може би не утре, но след като гневът ти отшуми, ще разбереш.