— Тогава ще й кажа, че сте пратили поздрави. И моля, елате да ни посетите скоро. Сигурна съм, че Алекс ще се радва да ви види. — Докато вървеше надолу по стълбите към каретата си й хрумна, че трябва да изпрати бележка на Бел, за да я предупреди, че Джон ще пристигне много, много скоро в Лондон.
Джон наблюдава как Ема изчезва надолу по предните стълби. В мига, в който тя се скри от погледа му, прокле яростно и изрита силно стената, а после се запъти към кабинета си, където си наля голяма чаша уиски.
— Проклета, неставаща за нищо, непостоянна жена — мърмореше си той, отпивайки големи глътки. Питието прокара гореща следа през гърлото му, но Джон едва го усети. — Ще се омъжва? — каза високо той. — Омъжва? Ха! Надявам се да е нещастна. — Той изпи остатъка от чашата си и си наля нова.
За нещастие, уискито не намали болката, която бе обхванала сърцето му. Когато бе казал на Бел, че ще е по-добре без него, не бе и сънувал, че ще бъде толкова болезнено да си я представя в обятията на друг мъж. О, той знаеше, че тя ще се омъжи някой ден, но тази представа бе неясна. Сега не можеше да изтрие картината на Бел и този граф без лице или там какъвто бе, от ума си. Той продължаваше да я вижда как се усмихва дяволито и се навежда да го целуне. А щом се оженят, о, боже, това беше ужасно.
Той можеше да види Бел, гола на светлината на свещите, протягайки ръце към този непознат. И тогава съпругът й щеше да покрие тялото й със своето и…
Джон пресуши и втората си чаша. Поне не знаеше как изглежда този мъж. Със сигурност не се нуждаеше да си представя сцената по-живо.
— По дяволите, по дяволите, по дяволите, по дяволите, по дяволите — мърмореше той, като подсилваше всяко проклятие с ритник по бюрото си. Бюрото спечели битката лесно, тъй като бе изработено от масивен дъб, а кракът на Джон със сигурност щеше да им синини на следващия ден.
Дали щеше да е така до края на живота му? Миналият ден бе отишъл до селото и всяка жена там му напомняше за Бел.
Попадна на една, чийто очи бяха почти същия син цвят. Друга бе висока почти колкото нея. Дали сърцето му щеше да подскача всеки път щом видеше руса жена в тълпата?
Той седна на пода и се облегна на бюрото си.
— Аз съм глупак — изстена той. — Глупак.
И тази мисъл звуча в ума му, докато най-после заспа.
Той вървеше през някаква къща. Тя бе пищна и разкошна. Заинтригуван, Джон продължи да върви.
Какъв бе този странен звук?
Идваше от стаята в края на коридора. Той се доближи, ужасен от това, което си мислеше, че може да открие там.
По-близо. По-близо. Поне не беше тупване. Джон усети как страхът се отцежда от тялото му. Бяха… танци. Някой танцуваше. Вече можеше да чуе музиката.
Той отвори вратата. Това бе бална зала. Стотици двойки се въртяха без усилие в ритъма на валса. А в центъра…
Сърцето му спря. Това бе Бел.
Изглеждаше толкова красива. Тя отметна глава назад и се разсмя. Дали я бе виждал толкова щастлива?
Джон се приближи. Опита се да види по-добре партньора й, но лицето му си оставаше замъглено.
Една по една другите двойки изчезнаха, докато в стаята не останаха само трима човека. Джон, Бел и другият мъж.
Той трябваше да си тръгне. Не можеше да понесе да наблюдава Бел и любимия й. Опита се да си тръгне, но краката му сякаш бяха залепени за пода. Опита се да погледне настрани, но вратът му отказа да се завърти.
Музиката стана по-бърза. Танцуващата двойка се завъртя, докато… вече танцуваше неконтролируемо.
Джон присви очи, опитвайки се да види по-добре. Какво ставаше?
Двойката спореше. Бел изглеждаше, сякаш се опитва да обясни нещо на мъжа. И тогава той я удари. Опакото на ръката му удари бузата й, а пръстените му оставиха червени белези по-бледата й кожа.
Джон извика името й, но двойката явно не го чу. Той се опита да стигне до нея, но изглежда, че краката, които отказаха да го изведат от стаята, не искаха да го заведат и в обратната посока.
Мъжът я удари отново и тя падна на пода. Ръцете й се повдигнаха да предпазят главата й. Джон се протегна, но ръцете му не бяха достатъчно дълги. Той извика името й отново и отново, и тогава, най-после, двойката изчезна.
На следващата сутрин Джон се събуди, чувствайки се не чак толкова самосъжалително, макар че имаше главоболие, което си заслужаваше съжаление без значение от кого. Не бе много сигурен какво точно бе сънувал снощи, но каквото и да е беше, го убеди, че няма да стои и да гледа как Бел пропилява живота си с някакъв развратен граф.