Това, че той не бе сигурен дали годеникът й е граф или че е развратен, не беше от значение. Ами ако той я биеше? Ако й забрани да чете? Джон знаеше, че той не е достатъчно добър за нея, но вече не бе сигурен, че някой друг също е. Той поне щеше да се опита да я направи щастлива.
Щеше да й даде всичко, което има, всяка частичка от душата си, която все още не бе унищожена.
Бел трябваше да бъде с някого, който да оцени ума и познанието й заедно с грацията и красотата. Можеше да си я представи как промъква книги в дома си зад гърба на неодобряващия й аристократичен съпруг. Той вероятно нямаше да се допитва до нея за важните решения, вярвайки, че една жена не може да е достатъчно интелигентна, за да има нейното мнение стойност.
Не, Бел се нуждаеше от него. Трябваше да я спаси от един катастрофален брак. А след това, предположи той, просто щеше да се ожени за нея.
Джон знаеше, че щеше да направи една от най-големите пълни промени в историята. Можеше само да се надява, че Бел ще разбере, че е осъзнал, че тя е била права през цялото време. Хората правеха грешки, нали? Все пак той не беше някакъв безгрешен приказен герой.
— Не, Персефона, мисля, че трябва да стоиш далеч от бледолилавия цвят.
Бел и компаньонката й бяха отишли на пазар. Персефона нямаше търпение да се раздели с част от средствата, които Алекс й бе дал.
— Винаги съм харесвала този цвят. Един от любимите ми е.
— Добре, тогава ще намерим рокля с лилави акценти, но се опасявам, че този цвят не ти подхожда толкова, колкото някой от другите.
— Какво би предложила ти?
Бел се усмихна на старата дама, когато тя посочи топ тъмнозелено кадифе и го задържа под брадичката си. Тя се забавляваше доста с неомъжената леля на Алекс, макар понякога да изглеждаше, че сякаш ролите им са разменени. Персефона постоянно я питаше за мнението й по всички въпроси, от храната, през модата до литературата. Тя й бе обяснила, че рядко е напускала Йоркшир и нямаше идея как се държи човек в Лондон. Все пак Персефона имаше остър ум и тънко чувство за хумор, което забавляваше Бел безспирно.
Но не компанията на Персефона бе причината за веселието на Бел този следобед. Тя тъкмо бе получила спешна бележка от Ема, в която й съобщаваше, че трябва да се подготви за пристигането на Джон всеки момент. Очевидно той не бе приел новината за предстоящия й брак добре.
Добре — помисли си Бел самодоволно. Тя не искаше дори да си представя как би реагирала, ако някой й донесеше подобна новина за Джон. Вероятно би желала да избоде очите на жената. А по принцип не бе войнствен човек.
— Наистина ли мислиш, че зеленото ще свърши работа? — попита Персефона, мръщейки се на плата.
Бел се събуди от унеса си.
— Хмм? О, да. Имаш такива хубави зелени петънца в очите. Смятам, че така ще ги подчертаем.
— Така ли мислиш? — Персефона вдигна топа с кадифе, погледна в огледалото и наклони глава по несъмнено женствен начин.
— Да, а ако толкова харесваш лилавото, вероятно би се съгласила на този тъмновиолетов цвят. Мисля, че ще ти подхожда много добре.
— Хмм, може би си права. Аз наистина обожавам виолетовото. Винаги си слагам парфюм с аромат на виолетки.
Щом интересът на Персефона бе заангажиран отново, Бел се запъти към мадам Ламберт — собственичката на магазина, която не бе точно французойка.
— Ах, лейди Арабела — въздъхна тя. — Толкова се радвам да ви видя отново. Не сме ви виждали от няколко месеца.
— Бях в провинцията — отвърна любезно Бел.
— Може ли да ви задам един поверителен въпрос?
Сините очи на мадам Ламберт заблестяха от вълнение и безсъмнено от възможността, молбата на Бел да я направи червива от пари.
— Да?
— Трябва ми рокля. Много специална рокля. Всъщност, две много специални рокли. Или може би три — намръщи се Бел, докато размишляваше върху бъдещите си покупки. Тя трябваше да изглежда зашеметяващо, когато Джон пристигне в Лондон. За нещастие, нямаше идея кога точно ще пристигне или дали — не искаше и да си помисля за това — въобще ще дойде.
— Това няма да е проблем, милейди.
— Нуждая се от различен вид рокли от този, който купувам. Нещо по-съблазнително.
— Ясно, милейди — мадам Ламберт се усмихна разбиращо. — Може би искате да привлечете вниманието на определен джентълмен. Ще ви направя ослепителна. За кога ще ви трябват роклите?