— Ти наистина ли не си знаела, че той ми е брат?
— Не! Кълна ти се! — Тогава Бел усети, че започва да се държи умолително, при положение, че не беше направила нищо нередно, затова добави: — Но това не променя, който и да е от плановете ми.
— Планове? Да се омъжиш за него ли?
— Ще те информирам за плановете си, когато ги осмисля.
Дано разбера за собствените си планове, когато ги осмисля, помисли си Бел трескаво, защото нямам никаква идея за какво говоря.
Джон сложи ръка на рамото й.
— За кого планираш да се омъжиш?
— Няма да ти кажа.
— Звучиш като тригодишна.
— Ти ме третираш като такава.
— Ще те попитам само още веднъж — предупреди я Джон тихо, а лицето му се доближи до нейното.
— Нямаш никакво право да ми говориш по този начин — прошепна тя. — Не и след като…
— За бога, Бел, не ми подхвърляй такова нещо в лицето. Вече осъзнах, че се отнесох зле с теб. Но трябва да знам. Не го ли разбираш? Трябва да знам! — Очите на Джон бяха изпълнени с чувства. — За кого мислиш да се омъжиш?
Бел видя отчаянието, изписано на лицето му и решителността й се стопи.
— За никого! — призна тя. — За никого! Това беше лъжа! Просто една лъжа, за да те накарам да дойдеш в Лондон, защото ми липсваше.
Хватката на Джон отслабна от изненадата и тя бързо се отдръпна, а след това му обърна гръб.
— Сега съм напълно унижена, затова надявам се, че си доволен.
Джон се втренчи със зяпнала уста в гърба й, след като чу последните й думи. Тя все още се интересуваше от него. Да знае това, бе като балсам за нараненото му сърце. Но дори и за миг не му бяха харесали мъките, на които тя го бе подложила и беше твърдо решен да й го каже.
— Не ми харесва да бъда манипулиран — каза той с нисък глас.
Бел се извъртя към него, тотално вбесена.
— Не ти харесва да си манипулиран ли? Това ли е всичко, което можеш да кажеш? Тогава ми позволи аз да ти кажа нещо. Не ми харесва да бъда обиждана. И намирам, че твоето поведение е изключително оскърбително.
Тя мина покрай него със съвършено изправен гръб и високо вдигната глава, сякаш в нея нямаше никакви чувства. Джон беше все още зашеметен от невероятното й признание, затова нейното движение го хвана неподготвен и едва успя да хване върховете на пръстите й, когато се опита да я спре.
— Бел. — Гласът му беше изпълнен с емоции. — Моля те, не си тръгвай.
Бел можеше лесно да напусне терасата, защото хватката, с която я държеше, беше почти неуловима. Но нещо в гласа му я подтикваше да се обърне и когато го направи, беше смаяна от силния копнеж, който се четеше в очите му.
Устата й пресъхна и тя почти забрави да диша. Нямаше идея колко дълго бе стояла така, втренчена в мъжа, който означаваше толкова много за нея.
— Джон — прошепна тя, — не разбирам какво точно искаш.
— Искам теб.
Думите му увиснаха във въздуха, докато сърцето на Бел умоляваше разума си да я остави да му повярва. Какво точно означаваше това, че я иска? Дали искаше да я докосне, да я целуне? Тя вече знаеше, че го привлича, защото той никога не успяваше да го скрие, точно както бе очевидно, че тя изпитваше същото към него.
Или искаше да каже, че иска тя да е част от живота му като приятелка, любовница или негова съпруга? Бел беше ужасена да го попита. Той вече беше разбил сърцето й веднъж и тя не бе нетърпелива да му позволи да го стори отново.
Джон разпозна колебанието в красивите й сини очи и изпита дълбока ненавист към самия себе си, че я кара да се терзае. Знаеше, че е време да й признае, колко много го е грижа за нея. Но собствените му страхове го караха да се отдръпне и вместо това я попита тихо:
— Мога ли да те целуна?
Бел бавно кимна и пристъпи към него, когато той пое другата й ръка в своята. Заля я невероятна срамежливост и тя отмести погледа си.
— Не отвръщай поглед — прошепна той и премести ръката си на брадичката й. После нежно я повдигна нагоре и скъси разстоянието между двама им. — Толкова си красива. Толкова мила, добра и умна, и забавна, и…
— Престани!
Той докосна носа й със своя.
— Защо?
— Прекалено много е. — Отговорът й беше несигурен.
— Не, не е. Никога няма да бъде прекалено много.
Той наведе лицето си към нея, така че устните му нежно да докоснат нейните и Бел почувства, как през цялото й тяло преминава невероятната тръпка. Те продължиха нежната си целувка в продължение на една дълга минута, през която устните им едва се докосваха, докато накрая Джон усети, че не може да издържа повече и я притисна силно към себе си.