Тя хвана безмълвно ръката му и го поведе към леглото. Бел седна и му направи знак да направи същото, но той беше твърде нервен.
Той се обърна рязко и закрачи към прозореца, като се подпря на перваза.
— Едно момиче беше изнасилено — изтърси той благодарен, че не може да види изражението й. — Вината за това беше моя.
Бел цялата пребледня.
— Ка-какво искаш да кажеш?
Джон й разказа подробностите като завърши с:
— Така се случи. Поне така си го спомням аз. Бях много пиян.
Той се изсмя сухо.
— Джон не е била твоя вината.
Думите й бяха меки, но изпълнени с любов и вяра. Той не се обърна.
— Ти не беше там.
— Аз те познавам. Не би позволил нещо такова да се случи, ако можеше да го предотвратиш.
Той се завъртя с лице към нея.
— Не ме ли слушаше? Бях пиян. Ако имах поне малко здрав разум, щях да съумея да изпълня обещанието си към майката на Ана.
— Той щеше да намери начин да стигне до нея. Не си могъл да пазиш момичето през всяка минута от деня.
— Аз бих могъл… Аз… — Той замълча. — Не искам да говоря за това повече.
Бел стана, прекоси стаята и сложи нежно ръка на рамото му.
— Може би трябва да говориш.
— Не — отвърна той бързо, — не искам да говоря за това. Не искам да говоря за това. Аз… — Той се задави с думите си. — Още ли ме искаш?
— Как може дори да питаш? — прошепна тя. — Аз те… — Тя се спря, твърде уплашена, че може да наруши скъпоценния баланс, който бяха постигнали, като изрази чувствата си. — Толкова много ме е грижа за теб. Знам какъв добър и честен мъж си, дори ти да не приемаш.
Той посегна към нея и я придърпа грубо в прегръдката си. Притисна я силно към себе си и покри лицето й с целувки.
— О, Бел, нуждая се от теб толкова много. Не знам как съм оцелял без теб досега.
— Аз също.
— Ти си такова съкровище, Бел. Такъв дар за мен.
Той внезапно я завъртя в един ослепителен валс.
Танцуваха и се въртяха, отново и отново, погълнати от пленителната омая на нощта, докато накрая останали без дъх, се строполиха на леглото, като се смееха щастливо.
— Виж ме — задъха се Джон. — Не мога да си спомня последния път, когато си позволих да бъда толкова щастлив. Усмихвам се по цял ден, без да знам защо. Покатерих се по проклетото дърво, скочих през прозореца и сега съм тук и се смея.
Той скочи на крака, повличайки я заедно със себе си.
— Посред нощ е, а аз съм все още тук и съм с теб. Танцувам в полунощ и прегръщам съвършенството с ръцете си.
— О, Джон — въздъхна тя. Не бе способна да намери думи, с които да изрази чувствата си.
Той докосна брадичката й с пръсти и я доближи към себе си. Бел спря да диша, когато той се наведе и завладя устните й. Целувката беше различна от другите, която бяха споделяли досега. В нея имаше ожесточеност, която липсваше преди и някакво чувство на собственост. И Бел трябваше да признае, че това чувство беше взаимно. Начинът, по който той я целуна с цялата си страст, я накара да се вкопчи в мускулите на гърба му, като с това се опитваше да му покаже, че той също принадлежи само и единствено на нея. Ръката на Джон се спусна по гърба й, разпростирайки топлината си през тънката материя на нощницата й. Ръцете му се спуснаха към заобленото й дупе и го притиснаха към него така, че тя да може да почувства твърдото физическо доказателство за неговата страст.
— Имаш ли представа колко много те искам — каза той грубо. — Имаш ли?
Бел не успя да отговори, защото устните му покриха нейните. Не можеше и да кимне, защото ръката му се беше заровила отново в гъстата й коса и не й позволяваше да помръдне. Тя му отвърна по единствения възможен начин, като сложи ръце на ханша му и го притисна още повече към себе си. Неговият отговор беше див стон, а Бел потрепери, когато почувства каква власт има тя върху него. Той се свлече на колене, а устните му я изгаряха с целувките, с които я обсипваше през нощницата, между гърдите й и надолу към пъпа.
— Джон? — попита тя останала без дъх. — Какво…?
— Шшт, позволи ми да се погрижа за всичко. — Той се наведе още по-ниско, докато ръцете му успяха да се обвият около глезените й.
— Толкова мека — промърмори той. — Кожата ти е като лунна светлина.
— Лунна светлина? — попита тя със сподавен глас. По тялото й преминаваха силни усещания, а гласът й едва се чуваше.
— Мека и нежна, сякаш е докосната от вълшебство.