— Не се страхувам — прошепна тя. После си спомни колко огромен изглеждаше той. — Е, може би съм малко притеснена.
Джон се усмихна успокоително.
— Нямам никакъв опит с невинни девойки, но искам всичко това да е съвършено за теб. Може би ще ти е по-лесно, ако първо се отпуснеш.
Бел нямаше идея за какво говори той, но въпреки това кимна.
— Звучиш така, сякаш си изказал някаква важна мисъл.
— Повярвай ми — дрезгаво отвърна той. — Намислил съм нещо друго.
Ръката му бавно се спусна по протежение на тялото й.
Тя се протегна и докосна бузата му.
— Вярвам ти.
Джон превзе устните й с целувка, за да я разсее, когато пръстите му се промъкнаха към нейното най-съкровено място. Тя беше нервна и той не искаше да я изплаши.
Той я докосна. Тя почти излетя от леглото.
— Сигурен ли си, че се очаква да правиш точно това? — попита тя, останала без дъх.
— Сигурен съм. — Тогава неговите устни се присъединиха към пръстите му. А Бел беше сигурна, че ще умре. Нищо не би могло да я накара да се почувства толкова нечестиво… или толкова добре.
— О, Джон! — изпъшка тя, неспособна да спре душата си да полети. — Аз не мислех… Не мога…
И тогава го направи. Чувстваше се така, сякаш всички нишки в тялото й се бяха събрали в корема й. Тя се напрегна и после се извиси. Той й остави няколко минути, за да дойде на себе си и тя едва произнесе:
— Милостиви небеса.
Чу как Джон се разсмя и когато отвори очи, видя, че той я гледа с развеселено изражение. Той се наведе надолу и я целуна.
— Това нормално ли беше? — попита тя със слаб глас.
Той кимна.
— Останалото е още по-добро.
— Наистина ли?
Той кимна отново.
— Ти не…? — Тя остави думите си да замрат. Това беше нещо ново за нея и тя нямаше идея как да го опише.
Той поклати глава внимателно.
— Когато достигна своето освобождение, ти ще разбереш.
— То ще бъде ли толкова хубаво, колкото мое…? — Тя не можа да довърши изречението.
Очите на Джон потъмняха от желание и той кимна.
— Господи — въздъхна Бел — не би ми харесало, ако и ти не се чувстваш толкова добре, колкото и аз. Ако нямаш против, бих искала да те прегърна отново за минута-две.
Неговата напрегната мъжественост не се съгласи с думите му, но Джон каза:
— Няма нищо, което бих искал повече.
Той я задържа за няколко секунди в прегръдките си, когато чуха ужасен звук. Гласът на Персефона. Това беше почукване по вратата.
— Ехо, Бел? — прошепна тя. — Бел?
Бел внезапно се изправи.
— Персефона?
— Мога ли да вляза за момент?
Обзе я паника.
— Да-а, само един момент! — Слава на бога, че вратата й беше заключена.
— Скрий се! — изсъска тя срещу Джон.
— Опитвам се — отвърна й той. Джон скочи от леглото, проклинайки хладния нощен въздух. Събра дрехите си, молейки се да са всичките и отиде към дрешника й.
Бел навлече халата си и го издърпа надолу, за да се покрие и отиде до вратата. Тя завъртя ключа и я отвори, удивена, че се държи върху треперещите си крака.
— Добър вечер, Персефона.
— Съжалявам, че те притеснявам, но не можех да заспя, а знам, че ходи до книжарницата днес. Чудех се, дали би ми дала нещо за четене.
— Разбира се. — Бел се втурна обратно в стаята и сграбчи няколко от книгите. — Всички са поезия, но аз приключих с тях за тази вечер.
Персефона забеляза голото тяло на Бел да се показва под халата.
— Не носиш ли нощница?
Бел се изчерви и благодари безмълвно на мрака, който прикриваше притеснението й.
— Беше ми горещо.
— Не мога да си представя защо. Прозорецът е широко отворен. Ще хванеш настинка.
— Не мисля, че ще се случи. — Бел сложи книгите в ръцете на Персефона.
— Благодаря ти. — Персефона сбръчка нос и започна да души въздуха. — Каква е тази миризма? Доста е странна.
Бел се замоли, моминският статут на мис Персефона да е верен, защото стаята остро миришеше на любовна игра. Човек можеше само да се надява, че тя няма да познае миризмата.
— Ъъм, мисля, че идва някъде отвън.
— Ами, не мога да си представя какво може да е това, но ти не трябва да забравяш да си затвориш прозореца, преди да си легнеш и ако искаш, мога да ти дам някой от парфюмите си с аромат на виолетки. Сигурна съм, че миризмата ще изчезне, ако се пръсне малко от него.