Той се наведе, за да разтърка болното си коляно и тя потрепна съчувствено.
Бел го наблюдаваше докато изчезна от погледа й, облегната на перваза на прозореца със замечтано изражение. Лондон можеше да е красив понякога, помисли си тя. Например сега, с безлюдните си улици и…
Някакво движение привлече вниманието й. Това мъж ли беше? Трудно бе да се каже. За момент тя се замисли какво би правил някой, крачейки пеша посред нощ навън.
Тя се изкиска. Може би всички господа в Лондон бяха решили да извършат някакво нетипично ухажване тази нощ.
Като си пое дълбоко въздух, тя затвори прозореца и се отправи обратно в леглото.
Вече сгушена под пухената си завивка, тя си спомни, че той така и не достигна своето освобождение. Усмихна се кисело. Нищо чудно, че бе толкова раздразнителен.
Джон извървя целия път обратно до дома на брат си с ръка върху пистолета. Лондон ставаше все по-опасен в последно време и човек не можеше да не е внимателен. Все пак не искаше да отиде с карета пред къщата на Бел.
Някой можеше да я види, а той не желаеше тя да става обект на порочни клюки. Освен това, имаше само няколко къси пресечки до дома на Деймиън. Изглежда цялата висша аристокрация се беше скупчила в един малък участък от Лондон. Той се съмняваше повечето от тях да знаеха, че градът продължава и след Гросвенър Скуеър.
Джон беше на половината път, когато чу стъпки.
Обърна се назад. Имаше ли някого зад него?
Не видя нищо, освен сенки. Той продължи по пътя си. Сигурно си бе въобразил. Все още беше параноичен от войната, където всеки шум можеше да означава смърт.
Той зави зад последния ъгъл, когато отново чу стъпките. Тогава един куршум профуча покрай ухото му.
— Какво, по дяволите?
Изсвистя още един куршум, като този одраска ръката му и от нея потече кръв. Той измъкна пистолета си и се завъртя. Видя сенчеста фигура от другата страна на улицата, която бясно презареждаше оръжието си. Джон не загуби повече време след като злодея му се беше предложил и изстреля един куршум в рамото му.
По дяволите! Пропусна целта. Все още с пистолет в ръка, той тръгна срещу предполагаемия си убиец. Мъжът го видя, хвана рамото си и се изправи на крака. Той се втренчи в Джон с трескав поглед, но лицето му беше покрито наполовина с маска, така че Джон нямаше как да го разпознае. Като му хвърли един последен кратък поглед, злодеят избяга. Докато пресичаше улицата, Джон проклинаше крака си, че го е забавил. Нямаше никакъв начин да успее да догони нападателя си. Приемайки поражението, той въздъхна и се обърна. Беше в беда.
И нямаше никакво право да забърква и Бел в това. Ръката му се отклони към рамото, когато осъзна, че кърви. Едва чувстваше болката обаче. Гневът му беше блокирал всякакви други чувства. Някой го преследваше и той не знаеше защо. Някой луд му беше изпращал кодирани послания и го искаше мъртъв. А който и да беше той, не би се поколебал да забърка и Бел, ако разбереше колко много означава тя за Джон. А ако го беше следил през цялата изминала седмица, вероятно знаеше, че Джон прекарва всяка свободна минута в нейната компания. Джон изруга, когато пристъпи през входната врата на дома на Деймиън. Не би поставил Бел в опасност, дори това да означаваше да отложат плановете си за сватбата.
Да го вземат дяволите.
Глава четиринадесета
— Извинете, милейди, пристигна съобщение за вас.
Бел вдигна поглед, когато слугата влезе в стаята. Тя стоеше и мечтаеше, представяйки си първата си нощ с Джон — за петнадесети път. Отвори бележката внимателно и прочете написаното.
„Бел,
Извини ме, че ти изпращам толкова кратко съобщение, но ще е невъзможно да придружа теб и Персефона на театър тази вечер.
Искрено твой,
Бел се взира в бележката в продължение на минута или повече, чудейки се на формалния тон, с който бе написана. Сви рамене и реши, че някои хора просто винаги пишат по този начин и не трябва да се разстройва от това, че той беше подписал бележката си с „Искрено“, вместо „С обич“. И нямаше никакво значение, че беше добавил и фамилията си към първото си име. Тя остави бележката настрана, като си каза, че не трябва да е чак толкова капризна.
Тя отново сви рамене. Може би Дънфорд щеше да прояви интерес и да ги придружи с Персефона.