Това беше нещо друго. Проклятията й, произнесени на ум, бяха нараснали с епични размери за последните няколко дни. Тя беше започнала да шокира дори себе си. Бел хвърли бележката настрани и изтупа ръцете си една в друга. Намери малка наслада в това да обвини него за неприличните си думи.
Без притеснение, че няма да се преоблече в някоя от по-очарователните си рокли, Бел навлече пелерината си и тръгна да търси камериерката си. Намери я в своята гардеробна да оглежда роклите й за малки дупки и петна.
— О, здравейте милейди — каза Мери живо, — знаете ли коя рокля ще желаете да облечете тази вечер? Трябва да я приготвя.
— Няма значение — рязко й отговори Бел. — Не мисля, че ще излизам тази вечер. Но искам да направя кратка разходка този следобед и бих искала да ме придружиш.
— Веднага, милейди. — Мери отиде да вземе палтото си и последва Бел по стълбите.
— Къде отиваме?
— О, не много далеч — загадъчно сподели Бел. Тя стисна устни решително, отвори входната врата и закрачи надолу по предните стъпала. Мери подтичваше, за да се изравни с нея.
— Никога не съм ви виждала да ходите толкова бързо, милейди.
— Аз винаги ходя бързо, когато съм раздразнена.
Мери не отговори на тези думи, а просто въздъхна и забърза крачка. След като бяха минали няколко пресечки, Бел спря рязко. Мери за малко не се блъсна отгоре й.
— Хмм — възкликна Бел.
— Хмм?
— Това е мястото.
— Какво място?
— Домът на граф Уестброут.
— Кой?
— Братът на Джон.
— Оу. — Мери беше виждала Джон няколко пъти през последните няколко седмици. — Защо сме тук?
Бел пое дълбоко въздух и вдигна упорито брадичка.
— Дошли сме, за да направим посещение.
Без да изчака отговора на Мери, тя изкачи стълбите и почука с чукалото на вратата три пъти.
— Какво? — почти изкрещя Мери. — Не можете просто така да ги посетите.
— Мога и ще го направя — нетърпелива Бел отново удари чукалото.
— Но, но… тук живеят само мъже.
Бел завъртя очи.
— Наистина, Мери, не е необходимо да говориш за тях сякаш са отделен вид хора. Те са също като теб и мен. — Тя се изчерви. — Е, почти.
Тя тъкмо посегна да почука още веднъж, когато икономът отвори вратата. Бел му даде своята визитна картичка и му съобщи, че е тук, за да види лорд Блекууд. Мери беше толкова засрамена, че не можеше да вдигне очите си по-високо от коленете на Бел.
Икономът настани двете дами в малък салон, разположен точно до главния коридор.
— Персефона ще ме изхвърли на улицата — прошепна Мери, поклащайки глава.
— Не би го направила, още повече, че ти работиш за мен и няма как да те уволни.
— Мисля, че тя няма да е особено доволна от това.
— Аз не виждам причина тя да узнава за това — отвърна Бел решително. Но вътрешно в себе си трепереше от страх. Това беше страшно порочно и ако имаше нещо, което майка й не й разрешаваше да бъде, това бе, да е порочна. Ох, тя се беше отбила сама при Джон в провинцията, но етикетът там беше по-свободен.
Точно, когато си помисли, че нервите й са на предела на възможностите си, икономът се върна.
— Лорд Блекууд не приема посещения, милейди.
Бел ахна обидено. Джон беше отказал да я види. Тя се изправи на крака и излезе от стаята, а стойката й беше изправена със съвършено достойнство, което бяха възпитали в нея от момента на раждането й. Тя не спря, докато не измина половината път надолу по улицата и чак тогава, неспособна да се спре, се обърна назад. Джон стоеше на един прозорец на третия етаж и се взираше в нея.
Веднага след като видя, че се е обърнала, той отстъпи назад и пусна завесите.
— Хмм — измърмори Бел, докато все още гледаше прозореца.
— Какво? — Мери проследи погледа й, но не видя нищо интересно.
— Това дърво пред къщата е много хубаво.
Мери повдигна вежди, убедена, че господарката й се е побъркала. Бел поглади брадичка.
— То е доста близо до външната стена на къщата — усмихна се тя. — Хайде Мери, имаме доста работа за вършене.
— Ние ли? — Но думите на Мери останаха нечути, защото Бел беше изминала вече няколко крачки. Взела решения, тя се прибра направо в стаята си, извади няколко пособия от бюрото си и написа бележка на Ема, която беше израснала като по-голяма мъжкарана в сравнение с Бел.
„Скъпа Ема,
Как се катериш по дърветата?