— Какво смяташ да правиш сега?
Джон въздъхна дрезгаво.
— Не знам, Бел. Да те държа в безопасност е първата ми грижа.
— Както и себе си, надявам се. Ако ти се случи нещо, няма да мога да го понеса.
— Няма да прекарам живота си бягайки, Бел. Или по-скоро накуцвайки, в зависимост от случая — добави той кисело.
— Не, мога да видя, че това няма да ти хареса.
— По дяволите! — Пръстите му се стегнаха около бутилката уиски и той най-вероятно щеше да я хвърли срещу стената, ако Бел не беше там, за да смекчи яростта му.
— Само ако знаех кой ме преследва. Чувствам такова проклета безпомощност и безполезност.
Бел се втурна да го утеши.
— Моля те, скъпи мой — каза тя. — Не бъди толкова суров със себе си. Никой не би могъл да направи повече от това, което ти си направил. Мисля, че е дошло време да потърсим малко помощ.
— О? — попита той подигравателно.
Бел игнорира тона му.
— Мисля, че трябва да отидем при Алекс. И Дънфорд също, разбира се. Те двамата са доста изобретателни. И мисля, че ще ни помогнат.
— Няма да въвлека Ашбърн в това. Сега има жена, за която да се тревожи и детето му е на път. А, колкото до твоя приятел Дънфорд, не бих могъл да се доверя на преценката му след тази нощ.
— О, моля те, не обвинявай Дънфорд за това. Аз не му оставих голям избор. Трябваше или да дойде да ме наглежда или знаеше, че щях да го направя сама.
— Ти си голяма беля, Бел Блайдън.
Бел се усмихна при думите му и реши да ги изтълкува като комплимент.
— А, колкото до Алекс — продължи тя. — Знам, че веднъж си му спасил живота.
Джон я погледна остро.
— Той ми разказа всичко — отвърна Бел, поизкривявайки леко истината. — Така че не мисля, че можеш да го отречеш. А, аз познавам Алекс достатъчно добре, за да знам, че иска да си върне дълга от много време.
— Аз не го виждам като дълг. Направих това, което всеки човек би направил.
— Не съм съгласна. Познавам много мъже, които няма да излязат дори в дъжда от страх, че ще съсипят шалчетата си, а още по-малко да рискуват живота си за някой друг. За бога, Джон. Не можеш да се справиш с това сам.
— Няма друг начин да го направя.
— Не е вярно. Вече не си сам. Имаш приятели. Имаш мен. Позволи ни да ти помогнем.
Джон не й отговори веднага и Бел избълва още един поток от паникьосани думи.
— Пречи ти само гордостта ти. Знам това и няма да ти простя, ако ти… ако умреш, само защото си бил твърде глупав да помолиш за помощ хората, които ги е грижа за теб.
Той се отдалечи от нея и се приближи до прозореца, неспособен да откъсне мислите си от човека, който го дебнеше. Беше ли той някъде отвън, запита се Джон, като погледна през тънката завеса? Чакаше ли да настъпи неговото време? Щеше ли да нарани Бел?
Господи, не му позволявай да нарани Бел. Измина една дълга минута, когато тя най-накрая проговори, а гласът й звучеше разтреперано.
— Аз… аз мисля, че трябва да знаеш, че разчитам на теб да ме защитиш. Ще се изправя пред каквото и да било, но не искам да го правя сама.
Джон се обърна назад, а на лицето му бяха изписани множество емоции. Той отвори уста, но не можа да отговори. Бел пристъпи напред и докосна гърдите му с ръка.
— И ако ми позволиш — каза тя нежно, — бих искала аз също да те защитя.
Джон сложи ръката си върху нейната.
— О, Бел, какво ли трябва да направя, за да те заслужа?
Тя най-после успя да се усмихне.
— Нищо, не е нужно да правиш нищо.
Със стон Джон я придърпа в прегръдките си.
— Никога няма да ти позволя да си отидеш — каза той разпалено, прокарвайки ръце в косите й.
— Моля те, кажи ми, че този път го мислиш наистина.
Джон се отдръпна и взе лицето й в ръцете си. Кафявите му очи погледнаха решително нейните сини.
— Обещавам ти, ще посрещнем това заедно. — Бел обви ръце около кръста му и положи глава на стегнатите му гърди.
— Можем ли да забравим това до сутринта? Или поне през следващите няколко часа? Или просто да се престорим, че тази вечер е съвършена?
Джон се наклони към нея и нежно докосна ъгълчето на устните й със своите.
— О, скъпа моя, вечерта е съвършена.
Бел извърна лице, за да може да отговори на целувката му с неопитното си желание. Нейната страст запали пламъка в него и преди тя да разбере, той я вдигна на ръце и я отнесе на леглото, което беше съвсем близо. Положи я да легне и приглади назад косата й с такава нежност, че в очите на Бел се появиха сълзи.